автор: vicont

На шейсет съм, а вярвам в джуджета.
Вярвам в Оз и вълшебната фея.
В Баба Яга - старица проклета
и за приказки нови копнея!
На шейсет съм, а в тъмната стая,
Жан Габен ми припява, че зная-
за началото, после за края,
за неща за които нехаем.
На шейсет съм, часовника трака.
Без цена е живота омаен!
А отвъд? Там какво ли ни чака
в онзи свят на душите безкраен?
На шейсет! Като ново начало,
в късна есен с презрелите дюли.
Спира времето - зло кречетало,
мойте минали грешки да хули.