автор: filantrop

Заслушана в гласа ти, без да знам
в каква посока дните ми ще плисне
и вярата че тук е моят дом,
по нишките от мисли се избистря.
Следи се гонят в тъмното след мен,
в посоки светлината ми се рони,
изваяните образи отсам
са тайните фрагменти от оттатък.
И ми говориш, а над нас небе
във утрото на времето ни връща
където аз, където ти -
страни сме на едно и също нещо.