автор: Rodenavlotos

Ще си поръча малка водка и голяма самота,
в онази тиха кръчма – рай за незаконни,
където всички други са по двойки, само тя
се връща тук, разтегната във два сезона,

за да го търси в мрака онзи странен мъж,
оставил слепите си пръсти по стените й.
Но сенките не си отиват изведнъж,
а дълго още по тавани и ъгли се скитат

и трябва време да изтлеят като свещ,
за упокой запалена, по вечерна молитва.
Навярно Господ щеше да й отговори нещо,
Но той мълчи, а от пианото сега долита

онази, слушаната някога, за двама песен
и се заплита в опнатите по стените мрежи.
Но за въже не се говори в къща на обесен,
дори когато стяга гърлото ти много нежно.

Спасението идва просто - в две по сто,
прибира всички призраци обратно в мрака.
Тя гледа, гледа дълго в празното место
и вижда- има, има някой там и той я чака.