автор: sliver

Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души.
От търсене на нечии грехове,
когато твоите в редичка са строени.
Завиждаш и на бледите стени,
че те поне опора са на себе си.
А ти?
Въртиш се, като майката Земя,
от ден на нощ прескачате се с Другата.
И само някъде към полунощ
излиза Лудата.
Набързо списва няколкото реда.
Полива после тихичко мечтите.
Една за теб, една за мен...брои...
докато загасва светлините.