автор: mariniki

* * *
Бягам...
по пътеките бели на думите
от празни сърца и проблеми.
Тихо потъвам, почти незабележимо
в мъгла от безрадост
и бреме.

Бялото даже
в душата горчи и чернее,
безродни са дните самотни.
Сянката тъмна по залезно мержелее
на скършени илюзии
топли..

Вият болезнено
стари незараснали рани,
с потулена болка под връшник
тлее жаравата от истини изстрадани.
На времето очите
са тъжни.

Бягам...
по пътеките бели на думите,
прашинка в пустотата зареяна.
Скриват се някъде в мрака изгубени
на светлото следите
за съмване.

Пясъкът
бавно, невъзвратимо изтича
от пълно към празно.
И само...
в тъмното спомен забравен от някога
проблясва в маргаритено бяло.


музика... Ennio Morricone & Nino Rota