Ако им позволят,ще пренощуват в кръчмите,не толкова да пият,макар че и това влиза в сметките,колкото да са на куп там,защото останат ли сами,умират от страх.
Самотата страшно ги плаши,и предпочитат дори да са в компания с луди и ненормални,не и да са сами.
Ходят по стадионите не да гледат футбол и са радват на играта,а да изливат на воля натрупаното от домовете си.Ще убие детето си,че не се учи отлично, докато той самият бил двойкаджия.Искат от децата си невъзможното.Негова съседка дотолкова пропадна в покварата си,че в циганската махала играе пред разпасаните мъже голо хоро.А когато дъщеря й на 13 години тръгна по нейния път,ще я пребие за разхайтеността й.Какво им са виновни децата.Такова е семето им.Това са посели.Нима искат да поникне друго.
Живее срещу гимназията.На всяко събиране по повод годишнината си випускниците се събират на двора и хвалебствените им надвиквания го напушват на смях,като : завърших висше образование.Или,запознайте се със съпругата ми. Работи като архитект еди къде си.Или,запознайте се със съпруга ми.Той е директор на еди кой си завод.Де мек,колко са се издигнали и какви успехи са постигнали.И след час се разделят предоволни,че взаимно са се излъгали.
Ако на центъра на града залепи афиш с обява,че в читалището ще бъде представена пиеса на Шекспир.Вход свободен.Я ще я посетят 50-100 човека,я не. И то повечето от тях ще отидат не да се насладят на спектакъла,а да покажат модните си дрехи и бижутата си.
Ако на следващият ден залепи друг афиш с обяснението,че на стадиона двама мъже ще се бият с юмруци,докато единият умре.Вход 20 лева.Стадиона ще е пълен.Което ще докаже,че още са в начален стадии на развитие.
Ако Владислав каже на някой : ти си велик,недостижим,божествен.Той ще се изчерви и ще го прекъсне с : стига,стига,спри.Обаче ако Владислав му каже : ти си голям е...Мигновено ще последва самодоволното ха,ха,ха.Което доказва, че хората се срамуват от човешките си качества и гордеят с животинските си такива.И ако Владислав каже на същия този мъж : ти си добитък.Той дълбоко ще се обиди,защото бил човек.
Отвсякъде го гледат с враждебност освен когато е прикрита с целта да го използват.Ако една дъска му изместят в двора,все едно,че къща са му построили.Толкова голяма услуга си въобразяват,че са му направили.После с години не може да им се изплати.Един излезе,по 3-4 влизат у дома му.Не може да се нахрани от тях.Само добрия му характер го възпира да ги изгони.
Когато той им даде нещо,повече не го търси.Подарил го е,то вече не е негово. Те дадат ли му нещо,уж му го подаряват,и още на следващия ден почват да хлопат на вратата му - ела за това,ела за онова.Трябва да го изплати,не може току така да се минат.
Удължавал е живота им без да го знае.Защото,ако бе ги изгонил,те,едни други не се понасят,нямаше при кого да ходят и отдавна щели да гушнат букета от самота и страх да живеят сами.
Не стига,че те при него израснаха,ами трябва и на децата им да помага.Искат му пишещата машина,връзващи му така ръцете,защото децата им искали да учат машинопис.Щом са си създали деца,да си търсят колая.Той се лишаваше от храна да събере средства за машината.От тях една стотинка не е взел.Освен това в повечето случаи му я връщат повредена.Поне за ремонта да платят. Наглостта им граници няма.Когато имат нуждата му,от него по-хубав няма.Щом им свърши работата и повече не им е необходим,забравят услугата му и подновяват подбивите си.До следващата им нужда от него,разбира си.
Купил си цветен телевизор.Нещо,за което Владислав не може и да мечтае дори.А в съботите и неделите от ранни зори влиза в стаята му,включва магнетофона,пуши,пуска чернобялото му телевизорче и гледа програмата. Разполага се като в тях си,без да си дава сметка,че пречи,че Владислав има нужда от пълна почивка,защото до късно е чел и писал.Но първо той не знае това,защото всяка вечер ляга с кокошките,става с гаргите и мисли,че всички постъпват като него.И второ,въобще не счита интелектуалния труд за работа. За него истинска работа е само тая,която се върши с ръце и гръб.
Висва му от сутринта на главата,и в същото време се дуе,че е женен.Да стои при жена си,какво търси тук.Ама те отдавна не се понасят един друг.И следващото,което е важно,макар че те не го съзнават : той има с какво да ги развлича.Занимава се с техника - те зяпат край него.Чете книги - има какво ново да им каже,макар че е много съмнително дали въобще възприемат нещо.
Друг си взел мебели за сума пари,а дреме при него.Да си стои вкъщи и да съзерцава мебелите си.Трети си купил видео магнетофон.Гледал два филма и му се наситил.Едно нещо се купува да имаш полза от него - било да ти върне парите,било да те обогати духовно,не да се перчиш,че го притежаваш.
В собствения си дом се чувства като прокуден,защото не знае къде да се скрие от тях.Повече от сигурен е,че и на тавана да се измести да живее,те като плъхове ще се покатерят по стените и пак ще му виснат на главата.У тях не може да се стъпи,защото са страшно големи чистници,а той,нали е беден,ще търпи да му цапат.Не левове,стотинки да бе им вземал за кибиченото им при него,милионер щеше да стане.
При поредна услуга,щом отстрани повредата,собственикът проверява доколко е свършена работата.
- Това работи,това работи,това работи.Добре.Сядай да пиеш една ракия.- казва с тежест на чорбаджия.
Остави го да мъкне тази тежка печка по сервизи и обратно,че да му дойде акъла в главата.В моменти на гняв се заричаше да им поврежда нещата и яко да си платят на сервиз.Но щом му преминеше,се питаше,защо.Нима и той трябва да стане като тях.
Преди се чудеше.Извика го да му оправи нещо.Домакинът седи на стола, пуши,зяпа го и чака да привърши,че да му налее ракия.А Владислав се питаше мързеливи ли са,неспособни ли са.Много по-късно ще си обясни това тяхно поведение.Импулса у тях е изгаснал,че на 24-5 годишна възраст те вече са били живи мъртъвци,че вече нямало какво да ги тласка напред.
Докато Владислав отпива отработената си ракия,собственикът на печката похотливо се заканва на акробатката от телевизионни екран :
- Ей,че баджаци!Ех,че цици!Само да ми падне!
И като четирикрако щеше осъществи заканата си.Но като четирикрако щеше да е по полезен,защото щеше да има повече месо за бедните хора.А като човек ще нахрани само червеите.
Съпругата му плете и се прави,че не чува.
- Синьора,какво ще кажеш?- подкачи я Владислав.
- Боже,много го чувам аз.- обаче той бе сигурен,че на ум тя си казва : само да ми подсвирни някой,ще ти кажа да ти падне!
След време мъжът й дойде да му се оплаква,че жена му тръгнала по играта. Как няма да тръгне,след като не чува нищо умно от мъжа си,та да се замисли, да се засрами,че поема по такъв път.
Нито ги е питал,нито го интересува,нито му трябва,но неведнъж те са му надували главата с хвалби колко жени са обладали.Мислят,че съпругите им пасат крокодили у тях и хабер нямат от нищо,защото случайна е виждал някой от тях да влизат в чужди квартири,или качват в чужди коли.
По техните разбирания,ако един мъж е с много жени,е голям играч.Обаче,ако една жена е с много мъже,е вече долна курва.
Колко трябва на животно - сено и зърно и хвърля къч от щастие.Колко трябва на двукрако животно - пари да си купи хубава кола и после говори само за секс.Друго нищо в главата му няма.
Трима от тях,с очите си го е виждал.Единият се оглежда комшиите му да не го видят,че отива с шубата да спи в гаража.Другият спи в кабината на трактора. Третият,сътрудник на КАТ,по цяла нощ дивее по пътищата да глобява шофьорите за неизправните им коли.А съпругите им спят с любовниците си в спалните им.Когато го срещнат,и тримата му се присмиват,че не се жени.
Друг пък на улицата го пита :
- Виждаш ли го оня по отсрещния тротоар?
- Да,е и?
- Спах с жена му.
"Хапльо"- рече си Владислав - Кой ли сега сочи тебе и се хваля,че спал с твоята жена."
Ако не искаш да станеш рогоносец,не се жени.Казват,косите му побелели.Не е вярно.Това са бели рогца,насадени от жена му.
Когато излезе на квартира,мислеше,че най-сетне ще намери покой.И тук стана същото.Лепят се по него като пчели на мед.Живее в апартамента с учители, личности,които смяташе за умни и различни от обикновените хора.Оказа се,че и те не се отличават от другите.Стоят при него в стаята му.Не се сещат да си тръгнат.Един излезе,друг влиза.Пречещи му да работи.Любопитстват като махленски клюкарки.Какво пише,защо пише,и безчет нелепи въпроси,чиито отговори се уморяваше да дава.
Имат пари,коли,живеят охолно,а от него искат клещи,отверки,игли,конци.Не се вразумяват да си купят най-наложимити неща.Ако не е тази насъщна нужда от мизерна заплата за препитанието му,ще отиде да живее в някоя гора.Да е по-далеч от двукраките същества.
СЛЕДВА