автор: daro

Априлски минзухари –
алпийски кокичета
сред прическите от гребени
на щръкналите пънк-ливади
с отвори на мармоти;
и слисъци от екот
на заекващите писъци;
и кръгличък сняг,
на рошави бонбонки Рафаело
в най-топлата зима
тъй сладко вали.
Небето над Ливиньо –
млечно-синя лавина
затисната със козирките
на Каросело и Мотолиньо –
невинно кутре,
ченгел и конец,
с които ми вади зъбите
съвсем безобидно.
И онази пленителна...
влудяваща изкусителност
на спомена – синьорина
с любезно разкопчаната й риза
как прехапва зърната в очите
на автосугестирания аз –
мръсника!

*провокирано да го напиша
от Живка Иванова,
на която посвещавам