автор: DY

Мечтата е крехкият, пъстър витраж,
през който разглеждам вселената.
Безнадеждното користно чакане
се разсипа със смях по паважа.

От острия ръб на тишината
се хвърли един несбъднат сън.
"Спиш ли?"- попита вятъра
и измете греховете ми вън.

Измерих и последното измерение,
което невъзможния смисъл побира.
А някъде има и такъв прозорец,
на който цветята не умират.