автор: Marlou

„Свинята падна” – носеше се над цялата гора. Няколко малки катеричета се показаха страхливо от хралупите. Из цялата гора летяха свраки и разнасяха мълвата.
Предния ден в Нерагмия се запълнила пропастта, която разделяла гората на източна и западна. Тогава чакалите в Гълбария най-сетне събраха кураж и се вдигнаха на бунт – 45 години търпяха тиранията на дебелия глиган. Няколко коса пееха „Шат на свинята главата” – завъртяха ги и по местната телевизия. А чакалите – веднага се заеха с управлението. Създадоха нова партия – избраха и син цвят не за друго, а защото нокътят на новия лидер беше посинял от няколко години. Но кърлежите и те напираха за власт. Направиха друга партия – на червените. И двете партии се сбориха за гласовете на останалите животни. Редуваха се – управляваха ту едните, ту другите. И първоначалната радост сред населението се замени с ненавист. Животните виждаха как новите управници строяха къщи и вили, а те едва свързваха двата края – спестяванията, натрупани през диктаторския режим се стопиха – трябваше да теглят кредити. А горският кредит е с висока лихва – за едно дърво после връщаха две. И докато чакалите и кърлежите си менкаха властта, медът – основната храна на населението изчезна. После внасяха мед от чужбина – но доставната цена бе много висока. Местната парична единица велът вече не струваше нищо – 3000 вела за една лъжица мед. Тогава чакалите направиха митинг. Вееха се знамена от шума и клонки. И Нави Коса се качи на големия дъб – това бе мястото на управниците. Разреши на зайците да се отделят в отделна партия. Но по лошото бе, че по време на избори зайци от съседна гора прииждаха в Гълбария и гласуваха. А нямаха право. Но техният лидер Ногад Първи ги уреждаше да пристигат заедно с пощенските пратки. От дърво с двама записани обитатели имаше 10 гласували. След изборите зайците от съседната гора си заминаваха. А Ногад беше напълнил всички трезори на гората и понеже в тях нямаше повече място се наложи да внася парите си в чужбина. Нави Коса и Ногад Първи съсипаха Гълбария – приватизираха фабрики по 2 за 1 вел. Населението осъзна, че смяната на Свинята преди години, не доведе до положителни промени. При Глигана имаше закони – безработните биваха изпращани на принудителен труд и така не скучаеха. А при Нави Коса нямаше работа и безработицата растеше с всеки изминал ден. От второ място по износ на борова кора и ягоди на целия континент – сега се внасяха от съседни гори. Бяха по евтини от местните – затова местното производство почти изчезна. След Нави Коса дойде Монеси Втори. Той закри фабриката за хартия – единствената на полуострова. Местните имаха една от най-рано създадените гори и своя писменост, с която се гордееха най-много. Производството на хартия бе важно за тях - вестниците в съседните гори излизаха на хартия произведена в Гълбария. Монеси Втори искал да вкара Гълбария в лигата. Само дето тя и без закриването на хартиената фабрика щеше да влезе. А и на населението не му пукаше толкова дали Гълбария ще влезе в лигата, колкото кога ще има работа за животните и тя да е добре платена. И на Монеси Втори му отмина времето – след него на големия дъб седна Регсей Стана – не че се забеляза някаква разлика. Коалицията между Регсей Стана, Монеси Втори и Ногад Първи вече дразнеше дори децата – децата от Муръния идваха в Гълбария, където родителите им купуваха каквото си поискат, а на местните деца им течаха лигите. През последните 2 управления Койбо Бора правеше мускули, докато събра сили и завзе властта. И за 3 месеца превзе ефира на местната кабеларка. Животните се събуждаха с неговия образ на екрана и заспиваха пак с него. И ето ти парадокс – Койбо бора се зарече да прати в затвора всички, разсипали Гълбария, а се съюзи с Нави Коса – косът, когото цяла Гълбария мразеше. Не, че имаше много варианти за съюзници. Но населението се надяваше, че Нави Коса и Ногад Първи най-сетне ще влязат на топло и ще платят за престъпленията си. Както казва местният поет Уди кълвача: „Много шум за нищо”.