автор: jaich49

След обяд Лазура дойде и попита харесал ли е посланието й.
В очите й святкаха пламъчета,разкриващи не обикновени приятелски чувства. Но той не забеляза нищо.Това,което го бе завладяло, е пълната апатия.
Сутринта,влизащ през портата отдалеч видя на прозореца на втория етаж жена, облечена в бяла блуза.Забелязвайки го,тя като че се опита да се скрие. Постъпката й го впечатли.С приближаване техникума виждаше как тя прикрито го следи,тъй като на моменти показваше част от лицето си.
Облече халата си в стаята.Предадоха му,че счетоводителката го вика.
Тръгна по стъпалата за втория етаж.До прозореца видя Гладия.Значи тя била жената,която се криела.
- Ха?- възкликна той - До вчера нямахте търпение да свърши това "омразно" училище,а днес си отново тук?
Тя обясни,че имат събиране на учкома.
- Целият клас или само вие,висшето съсловие?
Тя нежно го докосна по рамото.Бе сигурен,че само да допре ръката си до нейната,и тя е негова.
Когато се прибра в стаята си,вътре бяха ученици с Лазура.След кратък разговор момчетата предложиха да се разходят в парка.Излязоха.Той им пожела приятно прекарване.След малко Лазура се върна.
- Упълномощена съм от името на класа да ти връча тази покана да ни бъдеш гост на бала ни на 24.
Той веднага отказа да присъства на тържеството им.
- Моля те,умолявам те,ела.- тя пъхна поканата в горния джоб на халата му.
Той не й разкри причината за отказа си.Класът го уважава.А това е паралелка с умни и много добри ученици.В знак на уважението си към него,те ще поставят в центъра на внимание.И постъпката им няма да убегне от погледите на техните родители,т.е. неговите връстници и съученици.Едва ли те ще останат доволни,че е с децата им.
Повикаха го да помогне в пренасяне на кашони,пълни с книги за обзавеждане на училищната библиотека.Само една книга бе с черни корици. Разтвори я и прочете името на автора.Фридрих Ницше.Това име му бе непознато.Подписа се за получаването й и се прибра в стаята си.Дали защото Ницше пишеше хубаво или може би психическата умора бе отшумяла,книгата така го увлече,че чак след час се усети и учуди - след толкова прочит не само главата не го заболя,но облекчение разтовари съзнанието му.
След обяд го обзе идея за разказ и с настроение записа.
Влезе колега,негов връстник.
- Стига си писал! - каза с тон,като че лично оскърбен,а Владислав усети кръвта да кипва в жилите си - Хвърляй ги тези листи.Живота ни мина,той все пише.
- Мина твоя живот,не моя. - отвърна раздразнен от досадните му съвети - Не ме бъркай със себе си.Аз нямам нищо общо с вас.Ако не бях дошъл тук да работя,никога нямаше да открия нещо много важно - че не съм замесен от вашето тесто.Аз имам на какво да се надявам,а ти на какво вече се надяваш? Да видиш внуче ли?И като го видиш това внуче, какво ще го правиш?В гроба си ли ще го вземаш?Голяма переспектива готвиш на внучето си.
Работи сред ученици,най-любознателното и придирчиво човешко съсловие,а ноктите му дълги и пълни с черно.Не се ли сеща да ги подреже.Жена му поне не го ли вижда.Какво чудно.Някой ходят с мръсни яки и разпрани отзад панталони,а се дуят,че са женени.Втори пък почиства ушите си в компания. Трети се секне в заведение,обаче културно,в кърпичка на маса сред ядещи хора.Излез вън,иди в тоалетната,върши каквото ще вършиш,не гнуси хранещите се с постъпката си.На друг колежка прави забележка : ще взема аз да ти измия зъбите.А той се хили и въобще не се засрамя.
Та на най-високо ниво не е ли същото.Единият министър,другият - депутат. Заплатите им пре-пре високи.Брадясали,не сресани.Лицето на държавата са, пример ще дават.Камери ги показват,телевизия ги представя.Да се приведат в ред.Такива мърльовци ще те управляват,и ще вървиш напред.Ако си луд,вярвай го.
Когато видеше,или се заговореше със свой връстник,едновременно го обземаше отвращение и безутешно отчаяние.Отвращение,защото белите им коси или плешиви глави със сбръчкани уморени лица,беззъбите им уста или оголените от венците големи като на коне зъби,инстинктивно му предизвикваха догаждане,както дете се погнусява от взор на черепи.А отчаянието,защото животът е жесток лъжец,безвкусен измамник.
Друг му додяваше :
- Само си губиш времето с твоето писане.
- Ти не губиш ли своето?- отговаряше му нервно - Ти губиш своето време да ринеш на овцете си.Аз губя своето,за да поумнявам.Това е разликата.
- Много си поумнял! - докачи се колегата му - Ако от всяко дърво става свирка,всички ще са гении.
За тях писателят е нещо колосално,имащи го едва ли не за бог.За тях знанията не струват пукната пара,ако не са изразени материално.Ако притежаващата ги личност няма висок ранг,не заема висок пост,не е обградена с популярност,нищо не струва.А той именно това не притежава,затова те и за миг не могат да допуснат,че е възможно да стане писател.По беден е от тях, живее с тях,не публикуват творбите му,обикновен е като тях,и щом не е големец и писаниците му са баластра,продукт на болното му въображение.Те едновременно сияят на фиаското му и същевременно се плашат да не би случайно да го публикуват и така докаже,че струва повече от тях.
- Не бързай да определяш какво ми е дървото.За разлика от теб аз зная какво търся,а ти не знаеш за какво вече съществуваш.Апостол Павел казва : "Който сее в плътта си, ще пожъне тлеене,а който сее в духа си,ще пожъне вечен живот." Така че видях какво ти ще пожънеш,а ученичките ми подсказват какво може би аз ще пожъна.
Владислав започна да изпитва усещането,а и те явно го заявяват,че умишлено търсят поводи да се заяждат с него.Това тяхно поведение му е познато отдавна,защото всички,които го познават,постъпват по един и същи начин.А годините му показаха,че колкото по им мълчи,толкова по го вземат на подбив.Нервите му дотолкова се изопнаха,че при най-малкия опит от тяхна страна за присмех,солено ги кастреше.
- Затова ти няма да се ожениш!- злобно подхвърлеха да си отмъстят,щом ги засегнеше.
С какво друго да го оборят,горките.
- За моята женитба не се грижете.- отговаряше им ядосан от вмешателствата им в личния живот на човека - Мислете за вас си, - отвръщаше им с техните камъни - че много скоро повехнахте,че много бързо извървяхте земния си път и сега стоите на ръба над пропастта и търпеливо чакате смъртта да ви блъсне долу.
Пилците се броят на есен.Вие забравихте кога прочетохте своите пилци.И повече няма какво да прочетете.А аз още не съм започнал да чета своите.И те не са едно-две,като вашите.Затова не бързайте да тържествувате.
Когато вървя по улиците,имам усещането,че се движа сред лилипути,които ходят с вирнати носове и си мислят,че по-високи от тях няма.
Убеден съм,че дедите ви са давали същия съвет на Левски - да се ожени.Ако бил ги послушал,днес нямаше да имаме национален герой,и децата ви нямаше да има какво да учат в училище.
Присмиват се едни на други,но появят ли се при тях ерген или мома,тутакси се обединяват и злобно ги нападат,като че са техни смъртни врагове.
Пореден тържествуващ му подмяташе :
- Аз поне видях семето си!- целящ да го довърши с постигнатото си.
- Затова ли дойде човек,да видиш семето си?
- Затова ми,за какво друго?
- Тогава иди се хвърли под влака.
- За какво да се хвърлям?- опулва се не проумяващ.
- Ти забрави кога видя семето си.Не заемай мястото на друг,който иска да стори същото.
СЛЕДВА