автор: jaich49

Къмпингът изплува пред очите му.
Започна работа като сервитьор.Там срещна онзи строен и впечатляващ мъж. Двамата изпитаха взаимна симпатия и странна мощна сила ги сближи още в мига на запознанството им.Бързо намериха общ език,сходни разбирания и тутакси станаха близки приятели.По късно,когато научи,че мъжът е две висши образования,очите му пламенно светнаха,не се сдържа и вечерта му даде няколко разказа за преценка.
- Не искам да те отчайвам.- каза му на другия ден мъжът,връщащ разказите - Трябва още много да учиш.Беден език,опетлани и неясни описания,но идеите са божествено хубави.Истинско,здраво,златно зърно има в тях.Залягай, приятелю. Зарежи заведенията,обърни гръб на жените и смело тръгвай напред. Такива като теб се раждат на милион един.Дерзай,момче.
Това бе достатъчно.Окуражаването върна вярата в собствените му сили.
- Бате Кольо,- веднъж го попита Владислав - нима Джек Лондон след като е бил толкова неук,е могъл да стане толкова велик.Възможно ли е това?
- Възможно е,момчето ми.Всичко е възможно.Стига да си толкова упорит,като него.Той остана в историята на човечеството,а всички,които му се присмиваха, умряха завинаги.
Вечерта мъжът го покани на гости в бунгалото си.Там научи,че съпругата му е със завършена музикална консерватория.След първите им въпроси откъде е и изкарал ли е курса за сервитьори,съпрузите разбраха,че няма какво по интересно да се кажат с него и се заговориха на философски теми.Владислав се смая от познанията им и за пръв път си даде сметка колко е невеж,жалък и нищожен пред тази величествена възрастна двойка.
Честолюбието да докаже,че и той може да се изучи като тях,го възпламени и на следващия ден стремглаво се гмурна в дебрите на литературата,четящ книга след книга.
Първоначално четеше безразборно - каквото на посока вземеше от рафтовете на библиотеките.Но дойде ден,когато сладникавите романи му опротивяха и започна с класиката.Щом отмина и този период,със страхопочитание пресегна към философите.От едни нищо не разбра от съжденията им,а други го учудиха с наивните си поучения.Единият тръгнал да поучава хората кой е главен и кой отрицателен герой.Та това го знаят и децата,като интуитивно аплодират в киносалона положителния и освиркват отрицателния герой.Друг пък поучава как да се храним - с коя ръка да държим ножа и с коя вилицата.Като че на стомаха му пука как ще му подадеш храната - дали с пръсти,шепи,вилица, лопата.За него е важно да е пълен и засити глада на тялото.То е като да караш десничаря да рита топката с левия крак,защото така било правилно,или,може би,културно.
Много искаше да прочете всичко написано от Спенсър,за да види какви предпочитания и влечения е имал Джек Лондон,щом като Спенсър е бил негов идол.Но така и не го откри.Обаче попадна на мъдрец,които стана негов кумир. Джубран Халил Джубран му отвори очите за много неща в живота : как точно и безпогрешно да прозира характерите на хората.Оттогава Владислав оцени,че най-хубави са книгите с биографиите на великите личности.Попаднеше ли му такава книга,не се хранеше,докато не я свърши.Останалите го изпълваха с досада и наполовина изоставаше прочита им.
Макар че животът не бе благосклонен към него,той не обръщаше внимание и не придиряше.
Сега прокле съдбата си,че го срещна с онзи мъж.Ако бе ги разминала по широкия житейски друм,той нямаше да направи тази грешка.Нямаше напразно да изхаби толкова сили,да пропилее толкова нощи в четене и писане,да гладува,да мизерува от град на град.
Всичко просветна пред очите му : било му съдено никога да не спечели благоразположението на музите и любовта на богинята Литература.Всичко, което постигна от цялата си борба е,че младостта си отиде и че между нея и безвъзвратно отлетелите години зейна непреодолима пропаст и живота с присмех го изхвърли на изолиран остров,без връзка със света.
В коридорите учениците и най-вече ученичките приятелски го подкачаха.Той им отвръщаше дори с усмивка,но за проницателния поглед не щеше да остане скрито,че под тази привидно усмихната гримаса се крие на силно безгрижие и измъчена веселост.
На улицата срещна бивш махленски съсед.Той го покани в апартамента си със засегнат тон,че много отдавна не му е гостувал.
С влизането им в гостната,Владислав се изпълни с духовна наслада, примесена с леко учудване,когато видя претрупаната с книги библиотека. Изненадата му дойде от това,че приятелят му не е от тези,дето любят книгите. Владислав бе убеден,че ги е купил воден от схващането,че учените и умните хора именно с книги обзавеждат библиотеките си.Та и той,именно чрез книгите, иска да направи измамно впечатление за начетеност и умност у гостите си.
- Колко от тези томове си прочел? - попита Владислав.
- Ами,ще чета.Да не съм луд.
- Тогава защо си ги купил?
- За децата.Ако искат,да четат.
Ако децата му наистина проявят интерес към книгите,могат да ги вземат безплатно от обществената библиотека.Не е нужно по такъв начин изкуствено да се създава дефицит на хубави книги и в книжарниците да им се вдига стойността.Истинският любител на книги,желаещ да ги притежава,трябва да ги търси по антикварни магазини и купува на много по-високи цени.
Владислав се запита с отчаяние каква е ползата да се пишат книги,след като те се четат от малцина,за да се поучават от тях.А точно те имат най-малко нужда от поучение.Невежите не си правят труда дори да ги разлистят.
Започна да се заключва в стаята си.Но уединението бързо го угнетяваше. Излизаше навън.Обхождаше сградата.Сядаше на тревата и облягаше гръб на акациев ствол.След малко ставаше,сядаше и пак ставаше.Не знаеше каква посока да поеме.Животът го бе затворил в клетка,в която нямаше място дори да се обърне.
За да не се поддаде напълно на отчаянието,се опитваше някак да се разсее. Започваше нещо и само след секунди го изоставаше.Насочваше се към друго, но тутакси опротивяване го отказваше преди да се е захванал.
Чувстваше,че тук всичко го убива.Дълбоко в себе си чуваше смътен глас да му подсказва по смислово преживяване.Ала не разбираше в какво точно се състои то и къде да го търси.Даде си сметка,че има спешна нужда от пълна почивка,от умствено разтоварване.Обаче парите винаги са били нещо недостижимо за него.Не помни месец,в който без икономии да е срещал заплата със заплата.В което и предприятие да постъпеше на работа,тутакси заплатите падаха.Започна да изпитва усещането,че носи нещастие на своята работническа класа,че той е причината за низките им доходи.
Ненавиждаше заемите и постоянно се е стремял да не изпада в такава нужда. Обаче сега се видя изправен пред дилемата да бъде или да не бъде.И взе твърдото решение да изтегли заем и да тръгне по курортите,из планините,без значение къде,стига да е по-далеч от тук.
След секунди и това желание изгасна.Където и да отиде,нали това е все света - навсякъде същата земя,вода,въздух.
Всичко,което доскоро поддържаше духа му,отведнъж се пречупи : и ентусиазъм,и воля,и вяра,и надежда.Искрицата,тлеела до този момент с подмолната увереност в успеха,угасна.Вече не приличаше на удавник,търсещ спасителната сламка.Приличаше на човек,умишлено отпускащ се в дълбокото, не защото,че не виждаше сламка,а по точно,че виждаше минаващи призрачни същества,които не подават никому ръка,вървят без да се забелязват - сенки, уголемяващи и смаляващи се в зависимост от топенето си едни други в даден момент и пред кого.Пъплещи двукраки твари,обладани от мисълта за взаимно унищожение.Мекотели,които непрестанно пъкат не за да излязат от блатото,а по дълбоко да натиснат всеки,който се опитва да изплува от него.Тяхната родина е бълвоча.Те не познават друг свят.Нищо чудно,че управлението е в ръцете на решителните,смелите и хитрите,възкачили се над техните нелепи непрекъснати борби на самоизяждане.
Ден преди завършване на учебната година за абютирентите,влизащ в стаята си,видя изписан лист на масата.
"Спомняйки си твоята скромна и неповторима личност, - зачете го - решавам да ти оставя това послание,богато на вътрешни горещи чувства,които не смея да изразя гласно.
Толкова тъжно ми става,когато се огледам и видя,че го няма твоето светло лице,чаровната ти усмивка.Толкова самотна се чувствам без божествения ти интелект и разумна фантазия.Коя ли жена не би паднала в краката ти и не би молила за капчица любов,ако би знаела какви добродетели се крият в непревзимаемата ти душа.
Толкова съм нещастна от мисълта,че жените са презрени от теб същества и за мен няма никакъв шанс.А би могло да бъде по-иначе.
Мисля,че скоро ще разбереш истината за твоята почтена обожателка.Ще говорим скоро.Това ми е страшно необходимо!
Оставям вечно твоя.Калинка."
Жена с това име му бе съвършено непозната.
СЛЕДВА