Счупено
поглеждам през прозореца
настигам неумело…
старият часовник
стреснато отмерва
времето
след вчера.
Разплитам се
за да оставя диря
и дописано съществувам
подарявам ти
зеленото
докато потъвам
в наивно доверие…
дотогава