автор: ivliter

***
Ти си слънцето,
аз съм земята,
очакваща твоята
галеща ласка.

***
Най-тежка битка водя със самия себе си,
защото съм си най-големият приятел,
но също и най-лош враг.

***
Виж грейналият минзухар
в зелената ливада –
това е слънчевата ми усмивка
отправена към теб от пролетта.

***
Вървя под режещото острие
на месец нов и като мен самотен.
Нощта е плътна – дявол черен –
до мен си уж, а си така далечна.

***
Когато любовта
завинаги от мене си отиде,
какво ще съм тогава аз –
изпразнена от ореха черупка…

***
Когато в утрото запея песента си
и тя не влезе в твоето сърце –
напразно пял съм
и свалял съм чрез нея
небето необятно в твоите нозе.

***
Под клоните на белите брези,
на утрото в лицето бяло
минавам с почернели мисли
от твоето отсъствие в деня ми.

***
На тази пейка в миг щастлив
стояхме с тебе в тишината
и цялата земя в ръцете си държахме,
и с любовта си топлехме света голям.
Сега на нея седнал сам
усещам още топлинка от любовта ни.

***
Какво са тези издължени сенки
от неразлистени дървета още?
Към мен протегнати ръце,
за да отнемат от сърцето ми
последния за тебе спомен?