автор: daro

…и лека нощ, земляк
aдаш…
сънувам масите от столове
и съвършените им сраствания
завършени със ръбове на кубове
с крака стърчащи върху маси
като банални фрази
като вулгарни пози
в уплътнената самотност на нощта
…маси от адаши – човеци
отпъдени в гнетяща пустота,
човеко
…и да, мъчителна е всяка смърт
щом живота намирисва ни на гниене

ще кажеш, че съм нетешим и тъжен
дори завихрил се инертен пумпал
непределно лунен
отчайващ, скучен, счупен…
и това ще бъде вярно
щом светлината се съсирва
по челата от сатени на вселени
…на таящи изгреви в кармин