автор: filifjonkata

За радостта си шия рокля
от трепкането на листата.
Тя гази в облаци и мокри
шлейфа от думи и от вятър.

Тъгата слагам си под камък.
За празнота куршум си лея.
Изгарям зимните си драми.
Зова море, строя му кея.

А по зелените нюанси
чертите Божии гадая.
На тревен връх крепя баланса
във крехкия градеж на рая.

Вино от слънце и от дренки
правя за миг студен и клисав.
И в руните на светлосенки
разчитам нужния ми смисъл.