автор: rosi45

Марин и Петър бяха връстници- 30 годишни.
И двамата бяха учители, и двамата по математека, преподаваха в едно и също училище. И двамата не бяха от града- споделяха една ергенска таванска стая под наем. Но външно , и по характер, много се различаваха. Марин беше дребен, но добре сложен, с военна стойка, руса коса и пронизващо сини очи. Строг, но справедлив. Амбициозен- искаше да направи кариера. И както показаха следващите 30 години, той постигна тази си цел. Петър беше бавен , туткав, с отпуснати рамене, свит, тих, много не говореше, може би заради недостатъка си-фъфлеше. Сив и безличен. Двамата станаха много близки. Станаха приятели.

Близки запознаха Петър с една мома- доста напориста, дори нахалничка. В онези времена не беше прието девойка да ходи сама в дома на приятеля си. Но тя ходеше , и то неканена. Изненадващо се появяваше с някоя измислена причина. Една вечер тя дойде, но Петър не беше вкъщи. Девойката ни най-малко не се притесни. Седна на кревата до Марин /макар че имаше стол/- все по-близо и по-близо. Тя се смееше кокетно, отмяташе коса насам-натам, полата й се вдигаше все по-високо, а ръката й неусетно се оказа на бедрото на Марин. Когато започна да разкопчава блузката си и страстно пошепна"в същност аз харесвам теб", Марин разбра, че няма да устои... Тази нощ обаче имаше последици - тя забременя. Когато го съобщи на Марин плачейки, като излъгана девица, жално каза, че сега трябва да се оженят. Но-о-о,това не влизаше в плановете на Марин!

Много скоро след това, един ден в малката стаичка с гръм и трясък влязоха Петър и девойката, хванати за ръце, тя носеше букет. " Честити ни!Оженихме се". Марин гледаше глуповато ухилената физиономия на приятеля си и си представи как тази хитруша го е прелъстила, без дори да разбере, че той не е първият, да не говорим, че е бременна.

Младоженците се изнесоха от таванската стаичка и поеха по своя път. Родиха им се две деца едно след друго. Марин беше най-близкият им човек. Присъстваше на всяко семейно тържество и много обичаше децата. Но той самият, увлечен в това да прави кариера, си остана вълк-единак. Годините се нижеха неусетно. Марин си купи апартамент, но и там живееше самотно. Беше свикнал с този си начин на живот и не правеше планове да го променя. Рядко, много рядко, Марин и момичето от младините им, задоволяваха физическите си страсти, но много дискретно, изключително конфеденциално. Първият син на Петър стана студент по медицина. Беше умен и амбициозен...

Веднъж Петър търсеше нещо из един албум. Незнайно как в ръцете му се оказаха една до друга снимките на големия му син и на приятеля му Марин от младежките години. Петър гледаше и се чудеше какво не е наред. Изведнъж изстина, кръвта му се оттегли от сърцето и то прескочи няколко удара. Ръцете му се разтрепериха. Целият му живот, с бясно препускащи отделни кадри от него, се стовари като лавина върху него. Не можеше да си поеме въздух, всички мисли бяха изчезнали от главата му, с изключение на една "Те си приличат като две капки вода! Как не съм забелязал?Излъган, лъган цял живот..." Като че пелена се вдигна от очите му... "Значи само аз, глупакът, не съм знаел... беше усетил, че жена му не го обича, но намираше различни оправдания за студенината и отчуждеността й... затова значи Марин толкова обичаше това момче, дори му даде ключ от апартамента и колата си... но това момче Петър бе отгледал от парче месо... той си му беше дете, за Бога!А всъщност не е бил? Какъв е тогава, чий е, на Марин,биологичния баща или негов?? Чий е!?!" Всичко се завъртя пред очите му...

Тежестта и болката бяха непосилни. Трябваше да ги спре... изведнъж осъзна, че е с примка на врата, качен на един стол. Не помнеше как е стигнал до там... оставаше само едно единствено движение- да ритне стола... и болката и целият му глупав живот щяха да престанат най-после... Това и стори.

ПП - всяка прилика с реални лица е случайна