автор: Calli

Слънцето надникна зад хоризонта и разля плахи лъчи по морската шир. Очерта се пътека и солената вода заблестя. Вълните бутаха яхтата навътре към изгряващото слънце и хоризонта. Лек, прохладен бриз издуваше платната и помагаше на лодката да цепи вълните.
Стоях зад руля и гледах хоризонта. Очертаваше се прекрасен ден. Мъчех се да се съсредоточа и да хвана оптималния поворот, използвайки вятъра. Мисълта ми беше леко замъглена. Беше ми трудно да се съсредоточа. Погледът и съзнанието се насочваха постоянно към кубрика, където преди малко бях оставил Алекс. Целунах я по челото, докато тя се унасяше в лек сън и бързо изскочих на палубата. Нямах търпение да я заведа в залива. Чаках този уикенд от седмици. Представих си лицето ù. Обожавах това лице! Очите, лешниково кафяви, бяха дълбоки и като че ли се смееха във всеки един момент, в който ме погледнеше. Устните, нежни като листенца на роза, бяха така чувствени на допир, че само мисълта за това ме караше да потрепервам от страст. Кожата ù, бяла и ефирна като коприна, ме привличаше като с магия. Исках да я чувствам до себе си във всеки един момент. А косите ù... тези палави къдрици, които трябваше да отмествам от лицето ù всеки път, когато исках да я целуна, бяха като морето - толкова нежни на допир и така непослушни кестеняви вълни. Просто бях отчаяно влюбен...!
Яхтата бързо се движеше към хоризонта. Вълнението беше слабо и тя се плъзгаше по гребена на вълните леко и ефирно и люшкаше спящата жена в кубрика като в омайна люлка.
Време беше да променя курса. Погледнах отстрани скалите. Наближавах малките заливчета, скрити между тях. Сега трябваше за момент да се откъсна от мисълта за любимата и да впрегна цялата си енергия в управлението на малката яхта. Между скалите имаше един малък и тесен проток, който водеше до вълшебен залив. Именно там исках да отведа Алекс.

Хвърлих котвата и надникнах в кубрика. Алекс още спеше. Беше така красива, свила се в топлата завивка! Косите ù се бяха разпилели по меката възглавница на къдрави вълни. Отместих един кичур от челото ù и я погалих леко. Тя не помръдна. Беше уморена от напрегнатата седмица и имаше нужда от почивка и сън. Затова и държах толкова много да я заведа на място, където ще се отпусне и ще забрави проблемите в службата. Болеше ме, като я виждах напрегната и изнервена. Болеше ме, като си спомнях отчаяното ù лице преди година и не исках да я виждам отново така за нищо на света. Очите ù преставаха да се смеят и помръкваха, а това бяха най- веселите и закачливи очи, които бях срещал. Усмивката ù изчезваше и устните ù се събираха строго, а това беше най-лъчезарната усмивка, която бях виждал. Обожавах я! Устните, очите, косите, смехът, нежната ù кожа... Всичко в нея ме караше да летя...
Излязох отново на палубата и погледнах деня. Беше перфектен! Точно така си представях този ден. Слънцето вече се беше отлепило от хоризонта и жарко печеше. Нагряваше дъските на палубата с нежна топлина и затопляше ветреца над морската шир. Вълните леко и ефирно поклащаха яхтата и се чуваше само лекото блъскане на такелажа в бордовете. Отворих си една студена бира и приседнах отляво на руля. Загледах се в скалите. Бяха прегърнали малкото заливче с нежна и здрава прегръдка и не позволяваха на любопитни очи отвън да надникнат и съзрат красотата му. Точно така исках аз да прегърна Алекс. Исках я само за себе си тези два дни. Исках да я направя щастлива и да я накарам да се чувства богиня.
Често успявах да я откъсна от ежедневието ù и да я пренеса на приказни места. Тя се отдаваше с трепет и вълнение и знаеше, че сърцето ми е нейно. Не зная дали ме обичаше. Никога не ми го беше казвала. Но аз чувствах страстните ù целувки и нежния ù допир, трепета на пръстите ù докато ме докосваха и любовта в погледа ù, когато ме погледнеше с дълбоките лешникови очи. Това ми беше достатъчно и ме караше да правя чудеса, за да я направя щастлива.
- Аххх, ти... гадинка! Защо не ме събуди? - Алекс надникна от кубрика и замря. - Къде сме? Лелееее, колко е красиво! Гена, магьоснико, къде си ме отвлякъл тоя път? Чакай... не искам да зная. Отвлечена съм от зъл пират и сега ще ме завърже за мачтата, докато той слиза на брега да закопае заграбеното съкровище в пещерата...
- Ха-ха-ха! Ти си моето съкровище, мила. И нямам намерение да те закопавам никъде. Виж, за завързването за мачтата... хммм, това не е лоша идея. Ела при мен!
Сърцето ми се изпълни с любов... душата ми тръпнеше... ръцете ми я търсеха... очите ми ликуваха от това, че я виждах... устните ми я жадуваха... Просто бях отчаяно влюбен!
Алекс се сгуши в прегръдката ми. Беше топла и сънена. Протегнах едната си ръка и достигнах термоса с горещо кафе, който бях приготвил от вкъщи, докато тя спеше.
- Кафенце, мадмоазел?
- Ти си невероятен. Не зная как ще ти се отблагодаря за прекрасните мигове, които си ми подарил. Продължаваш да ме изненадваш всеки един момент. Ти си магьосник, пирате мой!
- Хммм, сега ще ти кажа как ще ми се отблагодариш. - измъкнах чашата с горещо кафе от ръката ù, приведох се леко и я оставих долу на палубата до кутийката с моята бира.
- Нееее! Още една глътка, моля тее! - тя се нацупи леко и устните ù се свиха в сърдита усмивка, докато не ги разтворих с моите. Целунах я страстно и нежно. Целувката имаше вкус на кафе - горчива и ароматна. Погалих лицето ù, нежно отместих къдриците от вратлето и зарових пръсти в косите ù. Целувката още продължаваше, докато плъзгах ръка по нежната извивка на рамото ù. Притиснах я към мен и усетих как тя се разтопи в прегръдката ми. Устните ù бяха нежни и страстни и ме запалиха мигновено. Ръцете ù, леко положени на гърдите ми, се вкопчиха в мен и усетих как трескаво се раздвижиха, за да ме прегърнат страстно.
Морето притихна, вълните замряха, бризът се спря в платната и се укроти. Водната стихия се прекланяше пред разразяващата се стихия на любовта и страстта.
Плавахме, летейки...