автор: LeoBedrosian

На изгрев - вдишване
на залез - издишване.
Диша света и се има божествен.

- а не знае, че Звездния куп
Млечен път си живее и за него
тази Система излишна е

На пролет вдишва
на есен издишва
и нехае туй Слънце
за планетата синя.

- а не знае, че Звездния куп
дето зове се Път млечен
хич не го е еня за
една изгубена в ен-ския
ръкав звездна епопея.

До косъма вдишване
след косъма издишване
по средата бълхата божествена
захапва ръката, дето храния я,

- и не знае, че хич нехая
за нея и за края й.

Шляп - и баланса се връща
на вдишване и издишване.

Какво, като бог се крие в бълхата
нали за това е ръката
да шляпа!

На ляво вдишвам
на дясно издишвам.
Така идва края
на божествата.