автор: apostola

Какво му трябва на човек
във тоз живот на него даден?
Една надежда в пътя лек,
денят му- топъл и прохладен.

Да носи под крило любов
и тя душата да възрадва.
Да бъде винаги готов
с приятели да се огражда.

В ухото песен да звучи-
душата тя да му разтапя.
В дълбоките му там очи
и лъч от слънцето да капе.

Да си отгледа той дете-
рода му то да продължава.
И дни в години да вплете...
Живот добър да заслужава.

След себе си да има път-
по него други да пътуват.
И лека дума да рекат,
кога за него затъгуват.