Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kitty25
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13761

Онлайн са:
Анонимни: 85
ХуЛитери: 12
Всичко: 97

Онлайн сега:
:: Heel
:: Flagumdei
:: pastirka
:: Markoni55
:: mariq-desislava
:: CheGuevara
:: misteriavechna
:: mamontovo_dyrvo
:: gogata622
:: Gabriel
:: LeoBedrosian
:: traveller

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2018 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
17 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРубайат
раздел: Поезия
автор: KMiddleforest

Понякога съм толкова искрящо сам.
Понякога съм толкова изящно сам.

До степен на чупливост.

И този нощен ресторант,
чиито столове и маси пазя,
е най-добрият ми приятел,
когато опустее и ги няма
досадниците,
дългокраките глупачки
и самовлюбените артистични пичове.
Те всички искат да разказват себе си,
подобно римляни, преяли и повръщащи
бездарни и натрапчиви баналности.

Разбирам хората, но все по-рядко се разбирам с тях.

Разбирам се със охлюва, пълзящ по плочника.
Със бавния му път.
Със котката,
("Ще се сбогувам: сбогом с котката"),
със демоничната безпомощност в очите й,
която ми напомня, че понякога
понякога
съм толкова искрящо сам.
През повечето време.
Всъщност.


Публикувано от nikoi на 20.05.2013 @ 08:43:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   KMiddleforest

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2018 год. / 15:23:19 часа

добави твой текст
"Рубайат" | Вход | 9 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Рубайат
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 05.05.2018 @ 18:23:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
Джаз, джаз... и ДЖАС!

Красиво, харесах много!


Re: Рубайат
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 20.05.2013 @ 08:45:43
(Профил | Изпрати бележка)
Красотата е в тишината,
а тидобавяш - и в самотата!

Брей!


Re: Рубайат
от Caniko на 20.05.2013 @ 09:20:00
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Самотата е моята вселена
пътуване към себеси
завръщане
към
пътищата
на душате ни.
Самотата
тя
е остров
на спасение
***

Харесах!
:-)))


Re: Рубайат
от Iszaard на 20.05.2013 @ 09:20:47
(Профил | Изпрати бележка)
Ако я докараш до искрящата самота, наистина ще е много хубаво. А с хората не можеш да се разбереш, преди да си се разбрал със самия себе си. Поздрав!


Re: Рубайат
от daro на 20.05.2013 @ 10:06:11
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност, да - брилянт на откровеността и сияние на самотата изписано от теб.

...толкова твое...толкова мое...толкова наша чупливост

...(.)


Re: Рубайат
от zebaitel на 20.05.2013 @ 17:13:12
(Профил | Изпрати бележка)
Мм, много е хубав този стих!!!


Re: Рубайат
от Marta на 20.05.2013 @ 20:40:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Напомни ми за Христо Фотев. Звученето е някак близко, и още определенията, които рисуват самотника. Различният. "Искрящо сам". "Изящно сам"...

Много ми хареса твоя рубаят.


Re: Рубайат
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 21.05.2013 @ 00:34:16
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Разбирам хората, но все по-рядко се разбирам с тях.
!!!
толкова простичко, естествено и...искрящо казано! Чак си мисля, че още поне един човек го е казал, макар и да не се сещам кой..
Всеки е сам. Дори Самотата, дори Любовта.
И на мен ми хареса стихотворението.
Поздрав!


Re: Рубайат
от osi4kata на 21.05.2013 @ 07:33:08
(Профил | Изпрати бележка)
("Ще се сбогувам: сбогом с котката"),
със демоничната безпомощност в очите й,
която ми напомня, че понякога
понякога
съм толкова искрящо сам.

изключително!