автор: Methodius

-Обичаш ли ме?- питаше тя очите ми. А очите и...
Сервираха му чаша водка, тъй наречената "голяма водка".
-Как се нарича питието?- приземих аз гласа си от Марс, и с цел да изработя повод да се тросна.
Повдигна чашата на нивото на очите си, извъртя я наляво, после надясно- сякаш светът бе в ръката му. Любуваше се. А очите му...
-Обичаш ли ме?- питаше тя, с очи, устните ми.
-Т'ва е водка- каза, бе щастлив.- А ти какво ще пиеш?
Устните му бяха сочни, бях мъж.
-Об...
-Сок- троснах се.- Алкохол не пия.
-Ще те черпя бира!- продължаваше ентусиазирано да настоява, вече при бар-плота, искрено да настоява.
-Не, не... И бира не пия, никога не съм пил бира- се заклиних, и бях доволен, че демонстрирам протест.
-Значи, ти не...
-Е, значи, ти е принцип!- възкликна.
Сглобих някакво ядовито изречение- относно изкушението и девичия свян. Отново седяхме и му говорех...
-Не ме ли обичаш?- омарата на дъха и запоти стъклата на очите ми.
Стичат се вадички по стъклата...
-А? По принцип- да... Да, обичам те.