Ужасна пораженческа максима.Българска максима.Като многото други мъдри български поговорки.
Тази, обаче се отнася за децата ни. За нашите деца.
На детето не му се учи-абе да е живо и здраво! Детето е безотговорно-да ни е живо и здраво! Детето прави глупост след глупост-абе да е живо и здраво!Детето очаква да го носиш на гърба си, дори когато вече е годно да се носи на своя си-да е живо и здраво! Детето се сърди когато държавата не се е погрижила за него, дори то да не е заслужило загриженост. Ама да е живо и здраво! Детето си мисли, че върхът на успеха е да лежи и да печели от това-да ни е живо и здраво! Детето умее да харчи,но не умее да плаща-нали е живо...и здраво!...
И като си помисли човек, че смисълът на живота за голямата част от нас се състои в това да се размножи, е те тая пораженска успокояванка не я проумявам. Ще си нацвъкаме дечица,за да не се затрием от тази Земя и основния ни ангажимент към тях ще е да са нахранени-за да са живи и здрави.
Издънило се детето-да е живо и здраво!
Абе и аз имам деца. Не са гладни, облечени са, на топло са-но това ли е всичкото, което съм длъжна да сторя за тях след като съм решила да ги докарам на този свят. Да са нахранени и облечени, за да се множат. Всъщност, да! Така е! В повечето случаи.
Точно с тази житейска философия отглеждаме децата си и се чудим защо държавата ни е на този хал. Точно на хала на нашето мислене е. Защото това, с живите и здрави деца не сме го ние измислили. То е дълбоко вкоренено в мислите ни от поколения наред. И като се огледаме, нещо каруцата ни не е в движение...клатушка се напред-назад...и каквато и илюзия за движение да ни създава единственото и такова е надолу-в калта.Окопава се все по-надълбоко. А за тази цел кал има.
Разбирам, че е най-важно да са живи децата ни. Имам познати и приятели,чиито деца си заминаха и знам,че това е най-лошото, което може да се случи на един родител, но като ги учим да бъдат достойни личности, а не само консуматори не ги убиваме все пак. Напротив!