Светът се излива върху перваза на времето,
порутен света оцелява в мъгла.
Покълва омразата, скрита във семето,
чрез влагата на непорочна сълза,
в която потъва и изплува вселената,
приела развоя на същността.
Хора, родени от огън сме,
но приели да бъдем деца на студа.