Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 0
Всичко: 425

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаDepeche mode и звездите
раздел: Други ...
автор: babazlata

Телефонът ми пак звъни, звъни постоянно. Добре, че съм сложила хубава песен, че да не ме изнервя чак толкова.
Depeche mode: I have all the time in the world… To make you mine...It is written in the stars above.. Дали наистина имам цялото време на света, вече знам отговора и никак не се заблуждавам, че имам цялото време на света. Няма време, трябва да се живее бързо, да се вземат решения, да се поемат отговорности, да гониш щастието и да бягаш бързо от огорченията. Вече ги няма онези хиляди въпроси в главата ми, вече имам само отговори. Откакто спрях да питам, вселената започна да ми отговаря. Може би просто от въпроси в главата ми е нямало място за отговори. А тя, горката вселена как ли се е мъчела да ми натика някой и друг отговор в главата. Дали е написано нещо там на звездите, наистина? Обичам Depeche mode. Обичам звездите. Не мисля, че там е написано нещо, а просто знам. Там на звездите на гърба ти пише всичко.
Звъни ми синът ми, има четворка по математика и е тъжен. Казвам му, че го обичам. Казвам му го когато е щасlвив и когато е тъжен, когато аз самата съм щастлива и когато съм тъжна, казвам му го постоянно. За любовта не е добре да се говори, защото, ако от очите си преместиш емоцията в устните, блясъкът в очите отива в устните, където не се вижда. Когато устата говори, очите мълчат и обратното.. когато очите говорят устата мълчи. Не, че пак не обичаш. Но как да не говориш в този свят, където хората предимно чуват и рядко виждат. Не е важно само да знаеш кое е правилно и кое не, важно е някакси да го съобразиш със света в който живееш. В този свят има утринна роса, сладолед и узо, но има ичетворки по математика, мобилни телефони и критерии за знание според някой си, може би отдавна умрял и сега родил се отново и роптаещ срещу системата, няма как- карма. В този свят има ограничено съзнание на неограничен брой препораватели, нарочно не казвам учители, учител е друго. Има летви поставени за изразняване по стандарт Стара планина на хората от малки. Малки калъпчета. Широките съзнания на децата започват да се подрязват прилежно и упорито от вечно сърдитите щипещи лелки още от детската градина, за да не излизат от малкото калъпче и за да станат един ден тези деца блестящи стандартизирани умове. Ако някой не може да канализира и употреби правилно съзидателната сила на едно дете, и ако тази сила умре задушена от предразсъдъци и грешни натрапени факти, детето ли е виновно или той? Имала съм само една учителка през живота си. Тя ми казваше: не преставай да стоиш с главата на долу.
Работя. Проверявам си пощата- 38 писма, тези хора не спят ли, нямат ли семейства, че пишат посред нощите? И то все ърджант и гневни имейли. Сексът май е мираж от дълго време, за любовта да не говорим. Depeche mode- отново, едва на 3-тия имейл съм, омммм. Звънят ми звездите, били са на курс, сега хапват. Гласът му ме кара да се усмихвам, няма значение какво ми говори, и нищо да не ми каже, аз знам всичко. Даже и да мълчи аз го чувам. Обичам дори тишината с него, тишина в която моято мисъл танцува с неговата, там някъде над нас. Забварих за имейлите, а защо ли да ги помня. Всички бързат, притеснени от срокове, или по- скоро от амбиции. Но не са виновни, че не могат да са щастливи. От малки все някой ги кара да бързат, натрапват им се модели за уж важни приоритети, за да забравят кое е важно, за да забравят да живеят. И после, след като системата накара хората да забравят се появяват мними булевардни философи и ги учат да търсят щастието... Да търсят щастето, колко абсурдно звучи. Щастието е тук и сега, човек само трябва да си позволи да го изпита. Но как, след като някой все го учи, че важно е друго- да работи, бързо и по много, за да си купи новата Тойота, или новия Самсунг: Купете си киселото мляко на Баба, купете си новата Нокия Лумия, пийте Кока кола и простамол, ако се напикавате пийте Уринал, а всъщност и гърдите ви са ужасни- пийте Даколен, Дуфалак, Дуфалак, днеска аках, утре пак-абе ей, ще акам когато си искам, няма да ми казвате какво да правя! Красива съм и с бръчки и гърдите ми са си мой и целулита и не искам да ми натрапват модели на жени с 100 пластични операции, които спят с мъже на по 100, защото са ужасно влюбени в тях. Обичам се такава, макар да е модерно да не се обичаш и да се боядисваш руса, за да станеш друга. Аз се обичам и не искам Нокия Лумия, защото не ме вълнува. Ненужни вещи за хора, които не могат другаде да намерят щастие. Аз искам да ходя боса, да гъделичкам сина си на плажа, да танцувам нощем със звездите, да се учудвам всяка сутрин, колко е пораснало детето ми, да се губя в очите на любовта си, да правя любов в колата, да си мажа носа със сладолед, да мечтая как ще изглеждат другите ми деца, искам да бръкна в душите на любимите си хора и да извадя от тям всички усмивки.
Depeche mode: I have all the time in the world… To make you mine...It is written in the stars above.. Телефонът звъни, но аз слушам песента… жалко, че спря да звъни, исках да я изслушам цялата. Може би трябваше да вдигна, но си мислех за щастието, не беше удобно сега.


Публикувано от nikoi на 18.05.2013 @ 12:27:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   babazlata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.10.2021 год. / 05:36:32 часа

добави твой текст
"Depeche mode и звездите " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Depeche mode и звездите
от GINKO_PRIM на 18.05.2013 @ 14:33:14
(Профил | Изпрати бележка)
Искрено и... босоного такова едно. :)

Хареса ми.