автор: Calli

Когато сме щастливи, не можем да се зарадваме на щастието. Казваме си: "Штттт, даже не си го и помисляй! Всъщност не си щастлива. Само ти се струва така. Сакън някой да не подуши, че в теб расте зрънцето на щастието.
Веднага ще го полее с отрова и то ще угасне още в зародиш. Тихоооо. Не се издавай! Радвай си се на щастието си мълчаливо и се прави на нещастна като всички останали. Театър - там е номерът... да можеш да играеш театър." Вървяло момиче из улиците на голям, многолюден град. Искало ù се да се усмихне. Искало ù се да полети. Искало ù се да запее.
Отляво и отдясно в нея се блъскали хора.
- Отмести се де, пикла! - сърдита, възпълничка лелка я побутнала.
- Може ли да минаааа, ейййй! - забързан младеж се промушил отляво и подтичвайки, почти отнесъл рамото ù.
След него вървели две деца, протегнали напред ръце,за да разбутват тълпата, с тежки раници на гърбовете и тромава походка. Едното направо минало през крака ù.
В този момент тя се огледала... Та тя вървяла насреща, срещу течението. Тълпата я гледала сърдито и с упрек:
- Ееее, накъде така. Не знаеш ли, че е по-лесно да се върви по течението? Я веднага се обръщай и дори и да не знаеш накъде ще те отведе, се остави то да те води. За какво ти е да имаш цел и посока, като е по-лесно по течението! - тълпата я провокирала и натискала да се обърне и да се превърне в овца от общото стадо.
Момичето се замислило:
- Не искам да бъда овца! Искам да летя като чайка над морето. Искам да се рея като орел над планинско бърдо. Искам да поря вълните като делфин и да препускам из степта като див мустанг. Искам да съм като вятъра... - със светнали от надежда и копнеж очи отговорила девойката.
-Абе, я не се дърпай - скастрила я тълпата - Какво ще стане, ако всеки тръгне в различна посока. Ще настане хаос. Хората ще вземат да започнат и да имат мнение. Ще вземат и да се смеят, и да се забавляват, и да са щастливи... аааа, ужас!
Момичето било повлечено насила и тръгнало назад по посока... общата овча... Не знаела накъде отива, но пък така лесно се вървяло натам. За миг се изкушила. Уморила се беше да се бори. Тълпата ликувала:
- Ей сега и ако изтриеш тая идиотска усмивка от лицето си и сериозно изпразниш главата си от безумието на щастието, ще си перфектната овца.
- Аааааа не, усмивката си не я давам за нищо на света. Тя ми е спътницата в живота. Без нея съм загубена. - момичето се завъртяло рязко.
От тълпата се чула тук-там по някоя злобна забележка, но потокът овце не спрял естествено. Та коя беше тя, че да спре стадото. Просто една щастлива и усмихната девойка. Борела се с течението и с мъка си пробивала път напред. Вървяла бавно, но сигурно и продължавала да се усмихва. Заради тая усмивка сега ù беше трудно. Пусто щастие, заради него тя се мъчеше така сега... Лелеее какъв инат... тц тц тц.
Минавала точно покрай една лъскава витрина на бутик, когато се огледала в стъклото и с учудване на два-три метра зад себе си видяла жена на средна възраст да се бори и тя с течението. Лицето ù сияело. Била така красива и спокойна. Напредвала бавно и разпръсквала тълпата около себе си, която само тихо сумтяла от безсилие.
Момичето скочило бързо на първата пейка, която ù се изпречила. Хванало се здраво за ниската улична лампа отляво на пейката и се изправило в целия си ръст над тълпата.
Яяяяя, там в далечината един мъж вървял срещу течението. Как само хвърчели овце около него, дръзнали да му се изпречат на пътя. Със замах и усмивка ги ритвал по рунтавите задници и те се разбягвали като послушни псета и отново поемали посоката на тълпата.
Ето още един... възрастен белобрад старец с бастунче. Овцете при вида му свеждали поглед и се дърпали встрани, за да му сторят път. А той с гордо вдигната глава и приведен гръб от старостта потраквал с бастунчето по плочките на площада.
И още един... и още една... и още едно...
Момичето гледало и не вярвало на очите си:
"Къде е хаосът, за който ù говореше тълпата преди малко? Нима тези хора, вървейки срещу течението, не изглеждаха щастливи, усмихнати и одухотворени? Нима някой не искаше да е като тях? Смелост... това се иска само, толкова ли е трудно."

"И тая я изтървах... Пууу, прогледна...!!! - казала си тълпата и насочила вниманието си към дребно, невзрачно момче, което се мъчело да си пробие път през овчето стадо, ама не по течението, а обратно на него... какво БЕЗОБРАЗИЕ...