автор: Solara

За моето сърце гръдта ти стига.
За свободата ти - крилете ми.
От устните ми на небето ще отиде
всичко, което спеше в душата ти.

На всеки ден илюзията в теб е.
Пристигаш – ти роса си по цветята.
Дълбаеш хоризонта със отсъствие
и вечно бягаща като вълната.

Бих казал, пееш песента на вятъра
като боровете и мачтите на лодките.
На тях приличаш – мълчалива и висока,
внезапно натъжена като отпътуване.

Гостоприемна си – посока стара, ехо
и носталгични гласове те населяват.
Събудих се и те от тебе отлетяха -
птиците, гдето спяха в душата ти.

************

Poema XII

Para mi corazón basta tu pecho,
para tu libertad bastan mis alas.
Desde mi boca llegará hasta el cielo
lo que estaba dormido sobre tu alma.

Es en ti la ilusión de cada día.
Llegas como el rocío a las corolas.
Socavas el horizonte con tu ausencia.
Eternamente en fuga como la ola.

He dicho que cantabas en el viento
como los pinos y como los mástiles.
Como ellos eres alta y taciturna.
Y entristeces de pronto, como un viaje.

Acogedora como un viejo camino.
Te pueblan ecos y voces nostálgicas.
Yo desperté y a veces emigran y huyen
pájaros que dormían en tu alma

PABLO NERUDA

************

http://www.youtube.com/watch?v=WZAhR-xSdVE