автор: pavl64

Време за любов! А нима има време не за любов...
Дали само, когато наближат празници си спомняме за това прекрасно чувство и започваме да търсим начим, за да заблудим гузната си съвест. Н е е ли това надвиснал над нас дамоклиев меч.
Загърбили състраданието, прошката, добротата не само към ближния, обърнали поглед към лукстрото, измамното щастие, лъскавите илюзии... Нима всичко това не е суета, отдалечаваща ни от обичта към човека до нас, към природата, заобикалящата ни красота. Нима не сме прашинки, скитащи из всемира безлични като човешка единица.
Нима любовта не е тая, която дава смисъл и продължава живота!
Дали само по време на големи празници е нужно да си спомняме думите от Христовата проповед, достигнала до нас чрез Евангелие на Матея:
гл.5
43. Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си и мрази врага си.“
Обичай ближния си! В този забързан житейски поход в борба за насъщния, за оцеляване колко често обиждаме ближния ни в изблик на тегоба, умора, неудачност...
Изричаме думи за обида без дори да осъзнаваме това. Трудно преодоляваме болката и тъгата. Със завист и злоба посрещаме усмивката по лицата. Защо... Нима проблемите са само за едни. Хленчим. Безсилие ни завладява. А колко е просто и лесно да простим! Опрощението лекува душата, нашата душа. Ръка да подадем на изпадналия в беда. Няма гаранция, че утре не ще сме ние в това положение. Парче хляб на гладния дай, а не утре в контейнера да го изхвърлиш. Старата си риза на други преотстъпи.
Нужно ли е да хабим живота си в омраза- този толкова кратък миг!
А казват- любовта съществува само тук на земята!