автор: amduat

Един харпун проби с мек тътен сухата земя и се люшна в небето.
С винт разпръсна облак, остатък от градинско джудже и две-три ретроградни птици с пъстри пера по капелите. За миг се спря, като остави вихър от отломки да запълва пейзажа, превръщайки го във фон на своя имитиращ размисъл. Мигът отмина още преди края на изречението. Мигът беше реален. Светът скърбеше за отминалото мигновение по най-бездушен начин.
Душите се бяха свили с опустошителен блясък. Светът не понесе светлината. Загуби формата си. Изсипа съдържанието си в скачените съдове на подземните пещери и къртичи коридори. Но скалите бяха порести, почвата - рохка. Нищо не се скачи. Смисъл попи в земята и стигна до ядрото й. Поохлади малко земния адски коктейл и той замириса на грог.
Някъде на север един чайник замечта. После се строши от собствения си студ - без агония, без драма.
В центъра на земята един забравен бог запълваше вечността си с "риболов". Метна харпун в надвисналия кипящ океан и зачака. Богоцентризмът на околността не го караше да чака дълго. Обикновено. Не и сега. Харпунът не се върна. Нещо се беше разбогоцентрирало. Всичко всъщност. Богът започна да скучае. Започна да мисли. Това беше лошо. Мисленето водеше колебания, въпроси, решения след себе си. Мисленето беше опасно. Като септична яма.
Сред небесния хаос харпунът почти съзнателно следваше божиите колебания и забулени приумици. Извиси се в небесните пространства, където бяха се развихрили всички останки от форма. Избра най-окаяната. Прониза я в петата с митологично подигравателен полуспомен за някой си Ахил. Симулира гравитация. Падна. Разкърти земята, мина през всички гниещи смислови пари и се потопи с предвкусващ опиянение плясък в адския грог. Остана да стърчи потръпващо.
Най-сетне харпунът се върна. Богът почти беше измислил нещо. Аха да беше станало значително и погледна към улова си с тъпа обичайност. На върха му се блещеше човек. Богът трябваше да порови из прастарите архаични речници на ума си, за да се сети какво е. Не се изненада. Боговете не го правят. Откачи му
петата, шляпна го по дупето, за да проплаче и го запокити в кофата с разлагащ се вчерашен улов.
Човекът заживя щастливо.