автор: jaich49

Двамата влезнаха в стругарната работилница на учебно професионалния комплекс.
- Ето там е чука.- посочи Владислав на бившия си колега - Изправи този кабел. Аз ще избеля другия.
Зае се да му направи телевизионна антена.
Владислав седна на пейката и заизрязва обвивката по алуминиевия кабел.В залата имаше пет единадесетокласнички.Учебната година бе започнала преди седмица и той не ги познаваше.Поради енергийния режим те стояха без работа в очакване на идване на тока.
Владислав неволно вдигна взор и видя,че тръгнаха към него,водени от висока стройна красива девойка с дълги руси коси.
- Може ли да седнем?- попита го тя.
- За мен е висока чест.- изказването му предизвика усмивки - От дете съм мечтал да стоим заедно на една пейка .
Владислав я погледна усмихнат и в очите й видя онзи плам,с какъвто жените гледат харесван мъж.Но той не обърна внимание и закачливо продължи.
- И през ум не ти е минавало колко пъти съм вървял по улиците след теб, изпращайки те до вас.
Възхищението бе взаимно и те едва не му изръкопляскаха.
- Много знаеш къде живея,че ме изпращал.- отвърна тя през смях.
- Ами,не знам.Колко нощи съм стоял с китара в ръце под прозореца и и съм пял "Плей май гитааар"- английският му акцент ги накара да го загледат удивени- Което на български означава : свири моя китаро за несподелената ми любов.- допълнението измисли в момента,но по-важното бе,че събуди интереса им.
Самоизолацията му през годините го бе направила нерешителен и сега се изненада от смелостта си.Хуморът е негова стихия,но не предполагаше,че ще има успех ,и то сред ученички,та въпреки учудването от себе си,продължи в същия дух.
Девойките се заливаха от смях,а от нейните очи бликаха сълзи и,превивайки си,тя ги попиваше с кърпичка.
- Защо плачеш?- попита с невероятна сериозност Владислав - Да не те е наскърбил някой?
Това бе върхът.Тя стана и обходи няколко метра,държаща се за стомаха от смях.
Токът дойде и те започнаха да работят по струговете.При редките погледи,които отправяше към тях,виждаше,че тя го стрелка с усмивки и искрящи очи.Той отдаде интереса към себе си на възхищението й от чувството му за хумор.И през ум не му мина,че вече може да е харесан.Разликата във възрастта не му позволи мисъл подобна да го споходи.
През следващите й практики,щом влезеше в стругарната работилница, Гладия-така се казва тя-моментално напускаше струга си и идваше при него. Вниманието,с което го удостояваше,постепенно събуди подозрението му,че може би проявява не просто интерес.
Владислав си спомни единадесотокласничките от пролетта,които караха само практиките си тук,тъй като техникума не бе официално открит.Някъде в началото на май те просто го предизвикаха да ги заговори.Той им каза няколко неща,които явно са им направили много силно впечатление,защото на следващата си практика виждащи го,че влиза през портата в училищния двор, го посрещнаха с възторжени изблици на радост,излезли отвън на припек. Владислав се изненада на вниманието,с което го удостоиха.Спря при тях и те го заговориха,като му задаваха въпроси от различно естество.
Ако знаеха колко годишен е,навярно биха се разбягали втрещени.
Два-три часа по късно Владислав навиваше кабел в кръг в коридора на училището.Красива тяхна съученичка спря до него.
- Ще бъдеш ли добра да ми помогнеш?- подхвърли на шега той,тъй като не вярваше тя да му обърне внимание.
За негова изненада тя предложи услугите си и двамата понесоха кабела към трафопоста,намиращ се на 50 метра от техникума.Щом електроженистите си свършиха работата,скатаха кабела и го понесоха обратно.През цялото това време той й говореше с най-красивите слова,каквито можеше да роди ума му,а тя го слушаше прехласната.Обаче с приближаване техникума някакъв вътрешен глас подсилваше обвиненията си:Спри!-заповядваше му гласът- Засрами се!Та тя няма дори 18 години!
С влизането в техникума Владислав благодари за помощта й .Направи му впечатление,че след неговото "благодаря",тя рязко тръгна към стругарната работилница.До завършване на училището си тя не му проговори.Той се опита да си спомни целият им разговор,за да намери с какво я бе обидил,но не откри такива слова.
Ето,че сега Гладия дойде в началото на учебната година.Той наистина не разбираше какво става около него.Действително ли представляваше интерес за ученичките,или сляпата Съдба се шегуваше с него?!
На едно от поредните си посещения Гладия го попита какво прави,тъй като той гледаше замислен през прозореца навън.
- Мечтая индивидуално.- бе отговора.
- Това не бях го чувала.
- Колко има още да чуеш.- знаеше,че не каза нещо оригинално,но интуитивно долови,че я заинтригува с потайността си.
Класът й бе разделен в две смени- сутришна и следобедна.Тя бе от сутришната.
Веднъж влизащ при втора смяна,хвърли бърз поглед от вратата по струговете.На последния струг му направи впечатление едно лице,чиито коси скриваха очите."Много е красиво това момиче!"- каза си и веднага го забрави.
Един ден Гладия,работеща на бормашина в шлосерната работилница,видя през отворената врата преминаването му.
- Владиславе?-чу той името си.
Влезна при нея.
- Наистина ли се казваш Владислав?
- Да.
- Но защо не съм го чувала досега?
- Познат съм като Драган Джаич.
- Откъде идва?
- Това е името на прославен югославски футболист.Играех като крило и запалянковците ми го сложиха.
- На колко години си?
Това бе фаталния въпрос.И да излъже,тя ще научи.А и може би вече знае.Но и искрената му душа не би позволила да си послужи с измама.Бе научил чия дъщеря е.
- С баща ти играехме заедно футбол.
По лицето й не премина нотка на изненада.Само дяволита усмивка блесна на устните й.
По късно,когато редовните посещения на курсистките в стаята му предизвикаха ревността на колегите му,от злоба и завист,че тях те въобще не ги забелязват,да си отмъстят,им разкрили годините му.Девойките само се спогледали леко учудени и продължиха да му гостуват.
Когато връстниците му се дуеха,че са женени,той нито веднъж не опита да им дава съвет,нито критикува стореното от тях.Така са счели за добре,така са постъпили.Защо сега те се месят в живота му.Нали се смятаха за умни,а него изпростяваха.Защо изведнъж глупостта му да не се ожени,ги накара да злобарстват.Впрочем,скоро ще проумее нещо важно : преди мисляше,че му се присмиват,защото те са женени,я той-не.Ще разбере,че всъщност те се късат от яд,че се вързаха като последните хора и искат и той да стори същото,да не са само те прецаканите.
На следващата практика Гладия дойде при него.
- Владиславе,-каза тя,а той се изненада,че се обръща към него по име,не с подобаващото за възрастта му "чичо",или поне "бате"- докато само споменах първото име и татко веднага каза второто.Мигновено се сети за теб.Ти си бил много добър футболист.
- Е,не чак толкоз.Баща ти преувеличил.
- Завидна скромност.
Любезността й продължи и това го озадачи.Отдаде го на обяснението,че просто го уважава.Обаче по-учудващото бе,че тя започна да се обръща към него не с името му,а с прякора.Научавайки го,първо съученичките й,а малко по късно и съучениците й започнаха така да му казват.
Сам той не можа да си обясни на какво се дължи тази тяхна постъпка.
Директорът му възложи задача да сглобява маси в коридора,като му предаде няколко първокурсници да му помагат.
Нейна съученичка бе дежурна на входа,записваща паспортите на влизащите външни лица.
В техникума влезнаха курсистка,следвана от курсист.
- Как се казва това момиче?- попита вървящия след нея ученик.
- Албена.
- Албена ли?Кажи й,че аз съм Йордан Йовков.
Помощниците му се засмяха,а дежурната ученичка положително предаде думите му в междучасието на Гладия,защото тя дойде с няколко свои приятелки да му помагат.
Обаче не знаейки реда по сглобяването,безразборно за свързваха плотове с челни дъски.
- Чакайте,чакайте.- опита да обясни Владислав - Не така девици.
Но те не чуха упътванията му,избухващи в хоров смях.
В края на голямото междучасие той им благодари с:
- Вашата частична помощ ще остане най-светлия миг в живота ми.А благодарността ми ви отваря вратите на рая.
В очите на момичетата Владислав прочете изписано съжаление,че трябва да тръгват за час.
Момчетата са запаляни футболисти - някой играещи в местния младежки отбор - и в режийните часове,щом тока спреше,излизаха на двора да ритат топка.
Веднъж го поканиха да играе с тях.Първоначално се подвоуми,даващ си сметка,че е нито на годините им,нито има тяхната енергия.Обаче тъй като чакаха отговор,прие.
- Само при условие,че играя към по-слабите.- шеговито подхвърли той - Не помня да съм губил среща досега.
- Този път ще ти се случи.- отвърна един от съучениците й,който явно искаше да му бъде противник.
- Те не са от твоята класа.- намеси се с усмивка Гладия - Има още много да учат.
Опитът го бе научил как постепенно да набира физическа издръжливост.Заигра като защитник,пред сами вратаря,разхищаващ така минимална енергия и същевременно бавно набиращ сили.
Умението му бе труден за преодоляване бранител и срещата спечели неговия тим.Загубата само ентусиазира противниците.
През следващите срещи постепенно навлезе в форма и за своя изненада видя,че не само не им отстъпва,но е по-добър от тях.Просто тръгнеше ли, нямаше спиране и влизаше с топката във вратата."Значи все още не съм за изхвърляне."- усмихна се в себе си той.
- Не зная - каза му ученик - Джаич колко голям футболист е бил,но ти си върхът.
Като признателност за уважението им към него,реши да се отблагодари под формата на шеговити музикални честитки.Хрумна му в честитките да включи имената на колежки и колеги.
Преди дни бе прекарал в съседната на стаята си инструментална говорител, захранван от магнетофона си.
Пусна лентата.Тутакси девойките инструменталчици извикаха смяната на Гладия.Записът бе прослушан няколко пъти и чрез честитките името му веднага нашумя сред помощния персонал.
От този момент на него вече загледаха с други очи.А младите колежки започнаха всекидневно да го посещава в стаята му. Ден след ден Владислав започна да набира смелост и по малко разгръща,печелещ така симпатии и засилващ интереса към себе си.
Веднъж,влизащ в шлосерната работилница при Гладия,я чу гневно да споделя на приятелката си:
- Мисли си,че като ги има като на Саманта Фокс и е недостижима.
Той схвана за какво става въпрос и шеговито подхвърли:
- Тя не е Саманта.Тя е СаМандра.
- Наистина е такава.
- Но ти за някоя твоя съученичка ли говориш?
- Да.
- Коя е тя?
- Лазура.
- Не я познавам.Не помня имена и не се заглеждам в хората.
Обаче любопитството му бе поблазнено.Има едно пъпчеливо момиче в нейната смяна с пълна пазва.Но то е грозно.Не е възможно то да предизвика неприязънта й.Явно става въпрос за ревност.
Следобедната смяна бе втората половина на класа й.Влезна в стругарната работилница и заоглежда съученичките й.Момичето,което видя,го порази. Малко по ниска от Гладия,стройна,невероятно красива,а бюстът наистина възхищаваше и съблазняваше.Макар облечена в работни дрехи,изящната й снага набиващо се открояваше из под тях.А естествената й походка излъчва проста първична волност,неосквернена от превземките и глезотиите на цивилизованите маниери.
"Откъде се взе пък тая?!" - запита се,гледащ я прехласнат.
Добре,че тя не го забеляза.Какво ли щеше да си помисли.
Той не се сети,че това е девойката,чиято красота го очарова преди два месеца,виждащ я на последния струг.
Един ден,Гладия,виждаща през отворената врата на шлосерната работилница преминаването му по коридора,го извика при себе си,седнала на маса.Отиде при нея.Държанието,говора,усмивките и откритите й погледи го принудиха да се забрави.Не след дълъг разговор не устоя на изкушението и се престраши.
Улови бедрата й.
- Не ме пипай!- отблъсна ръцете му тя.
Очите й просветнаха гневно,лицето се пропи с омраза.
Изтрезняването мигновено изби.Мисълта за годините си прониза ума му.Как можа така да се заслепи!Та тя може да му бъде дъщеря!
Извини се и излезе.Глупостта,която извърши,не му даде мира дни наред, когато тя отново го заговори,даваща да се разбере,че е забравила и не му се сърди.Той продължи да й оказва внимание,но с неотклонната мисъл за спазване на дистанция.
Веднъж я видя в коридора да се държат за ръце със свой съученик. Интимността им бе очебийна и това го накара още по-силно да се срамува от постъпката си.Обаче нямайки къде да отстъпи,тъй като те изведнъж се появиха из зад ъгъла срещу му,опита да бъде хумористичен:
- Завиждам на Шекспир,че пръв е видял Ромео и Жулиета да се държат за ръце в коридора на упекато.В противен случай аз пръв щях да опиша любовта им.- усмихна им се той и подмина.
Няколко дни след този случай той отиваше за стругарната работилница. Метри преди вратата Гладия отвори и излезе.
Владислав се направи,че не я вижда.
- Спри.- улови го за лакът та - Струва ми се,че ми се сърдиш?
- Въобразяваш си.Работата ме задължава да бързам.
- Какво ти е?- прегради му път тя.
- Обещавам,че повече няма да ти досаждам.А сега,моля те,дръпни се да мина.
В последствие тя направи няколко опита да върне приятелството му,но студенината бе не стопима.
СЛЕДВА