автор: ladyinblack

Отлита обичта като хвърчило,
подгонена от жадната душа.
Най-свидното престава да е мило,
щом вярата оказва се лъжа.

Помахаха ми пръстите-ветрило,
увяхна всеки цвят на пролетта.
И сетното небе се стъмнило,
без блясъка на влюбена звезда.

Макар съвсем да се е изпарило
надеждното ми чувство - ти ела.
От мен изтръгнах острото ти жило,
оставих нежността си за следа.

Сърцето ти не би ми причинило
безтебието днес да понеса.
И цялото ти тяло е попило
на устните ми-ягоди вкуса.

От ручеи по слънчевото било
отпивам изцелителна вода.
Очите ти са синьото мастило,
с което ще подпиша свойто "Да!"