В душите ни, попиват спомени лежерно,
за грозните неща около нас, за красотата...
И затова, когато сме сами ни става черно,
от бездушието, глупостта, и суетата...
Но край тъжните моменти във живота ни,
тихо се прокрадват, и щастливите ни дни...
И тогава, със звездите светят нашите очи,
а Земята...сякаш без да скърца се върти...