автор: LeoBedrosian

Във малък, бял пашкул
на тайно място
израстваше гъсеничка една.
Завила свойта същност
- цялото богатство
на ненаситния животец
и мекото си тяло
във пашкула
без прозорец.

- Каква съм, казва,
нежна и зелена, ах
каква илюзия за
мнимата значимост
ме подгони!

Изплете цял чорап,
какво говорите
бе цяла къща туй,
което стори.
И тъкмо дял последен,
последна бяла нишка
отгоре над главата си
положи.
Във миг един
гъсеничната същност
на грозна какавида
се престори.

...

Седи си там и днес.
Не беше ли напролет
очакваното време
и мига за полет
не дойде ли?
Във какавидна същност
тя в учебниците детски
място си намери.

Но вечер щом ухания в полето
на мащерка, на зряло
жито и на рози
усети какавидата и ето,
във миг един подаде
опашлето и своя дом
уютен и спокоен
напусна тя завинаги,
вовек отворен.

Една красива,
нежна пеперуда
попаднала във
песен на Неруда.