автор: DY

И ти си човек -
и над тебе небето
виси като тежка
и мътна сълза,
криволичиш по задънените
коридорчета на сърцето си
и се вкопчваш по ъглите
като дива лоза.
И се плашиш от призраци,
и крещиш в тишината си,
и се молиш за жалкото,
разпокъсано его...
Ти си просто объркан,
тъмнолик лабиринт.
Аз съм сляпата птица
в него.