автор: apostola

Като пролет съм ефирен.
Като есенен съм стих.
В самотата съм натирен...
Аз на себе си простих.
Пролетни цветя ти нося.
Есенна дъга си ти.
Прошката от теб си прося.
Моля те и ми прости.

С радост името ти пиша.
В мене то сега звучи.
Любовта ми в тебе диша
и от сладкото горчи.

Приеми ме в твойто ложе-
остави ме да съм твой.
И те моля, ако може,
да не даваме отбой.