автор: io

тук времето бавно тече,
на кълбо търкалят се дните.
много прах се събира по ъглите
на малката мансардна стая

време да мислиш за всичко-
и отминалото и бъдещото;
път без посока, целта е в тебе-
някъде там, скрита дълбоко

уморени, очите все още говорят,
а навън нощта надделява.
сърцето притихнало чака
друг акорд да изсвири душата

бавно, тихо, спокойно, на капки
приглушена хармоника отзвуча надалеко;
отмина и тоя ден безмълвно и плахо,
а в ъгъла, все повече прах се натрупва