автор: nickyqouo

Облакът спря над обширна зелена ливада спускаща се плавно към широк завой на реката с бавно течащи и мътни води. В най-високата точка на ливадата, там където треволяка рязко преминаваше в лесков гъсталак и широколистни дървеса покриваха с тежки сенки склона на хълма, точно там имаше къща.
Къщата не беше малка, но не беше и прекалено голяма. Първият етаж бе изграден от масивни каменни блокове със светлокафеникав цвят. Нагоре стените на втория етаж бяха бели и контрастираха с ярките червени керемиди на покрива. Входната врата бе висока, сглобена от дебели изгладени талпи, извита в горния край по формата на сводестия вход. Вратата нямаше дръжка и незнайно защо, бе боядисана в сив цвят. Имаше по няколко прозореца на всяка стена и на двата етажа. Изключение правеше само задната каменна стена на първия етаж, която опираше в един по-стръмен скат на хълма и бе притисната и обгърната от клоните на храсталаците растящи там. Всички прозорци, подобно на лоши огледала, отразяваха с леко изкривен образ външния свят, но за вътрешността на къщата не можеше да се каже нищо. Стените изглеждаха здрави и по тях пукнатините не бяха многобройни, но там където ги имаше, в тях се бяха захванали кривите вейки на пълзящи растения. Къщата сякаш потрепваше в лятната жега. Отвътре понякога се чуваше тропот, бумтене, съскащ шепот и протяжен вой, но това се случваше наистина много рядко. Денят, слънцето и лятото бяха вечни. Къщата стоеше здраво на своето място.
Облакът упорито бе спрял над зелената ливада и сянката му покриваше къщата. Тъмно сиви спирали се гонеха и преплитаха с бели кълбета в облака. Бе с елипсовидна форма и доста раздърпан в краищата. Гледан отстрани приличаше на оръфана и омачкана каубойска шапка с останки от периферия обърната с дъното нагоре. Пчели и други многобройни насекоми бръмчаха над ливадата в леката прохлада донесена от облака. Във въздуха витаеше леко напрежение, не беше кой знае какво но се усещаше. Въпреки лекият но постоянен североизточен ветрец който бе задухал, облака продължаваше да виси на същата позиция на която бе спрял преди часове.
Къщата губеше енергия. Стените вече изглеждаха леко издути навън под тежестта на покрива и пукнатините по тях се бяха разширили, на места зееха като пресни рани и червените тухли се провиждаха под мазилката. Прозорците бяха загубили светлината си (дори отразена светлина е по-добре от никаква), но в тях плуваха мътните сенки на безброй лоши спомени. Слънчевите лъчи не можеха да я достигнат. Къщата бе изолирана и източника на енергия отрязан. Къщата изстиваше. Напорът отвътре се усилваше. Студените стени ставаха крехки. Измина още час от безкрайния ден. Протяжен звук на свръхстържене, скърцане и сякаш стон и стенание. Сивата входна врата, видимо изкривена, проскърца жално и след секунда се пръсна с шумен трясък на десетки парчета, дървени снаряди разпръснали се надалеч по зелената ливада. Цветът на парчетата от вътрешната им страна бе лъскаво черен и тревата наоколо им също почерня. Там където се бяха удряли и търкаляли по земята оставиха дълбоки димящи дупки и изровени улеи със стени от спечена сгур. От тъмни дълбини на къщата изпълзяваха струи сивкав дим, протягаха се като мазни костеливи пръсти вън от нея, към облака. Прозорците се разтягаха и изпъкваха навън като матови балони преди да се разкъсат с трясък подобен по мощ и сила на залпове от десетки оръдейни дула и да увиснат след това безсилно като дрипи. Между висящите останки на прозорците изригнаха черно-червени езици и се устремиха във всички посоки като дълги стрели от тъмен огън. Атмосферата се нажежи за кратки мигове и ръбовете на ярките керемиди се стопиха в стъкловидна маса. През озъбените останки на прозорците започна да се процежда миналото. Тежките му и гъсти капки докоснаха земята и запълзяха надолу по ливадата през треви, камъчета и мравуняци, надолу към реката. Стените на втория етаж рухнаха в червен поток надолу, покривът захлупи ниско и притисна останките от къщата. Обвита бе в сивите струи на дима, достигнали вече облака. Стегнаха я като в мрежа, облака се издигна нагоре високо в ясното небе. Нехаещ за подухващия североизточен ветрец изтръгна впитата дълбоко в земята къща. Изтръгна я заедно с тонове скала, пръст и дълбоки половин километър основи. Изтръгна я с хиляди метри дебели коренища обвили дълбоките основи. Хълмът се разцепи и в средата на зелената ливада зейна грозна дупка с тъмни и мокреещи стени, спирала достигаща дълбините до първична скала и студени подземни реки. От къщата се отцеждаха последните капки минало и прогаряха прозрачния въздух, когато сивите струи неочаквано се разпаднаха и изчезнаха. Останките от къщата полетяха надолу.
Облакът постоя още няколко мига над обширна зелена ливада спускаща се плавно към широк завой на река с бавно течащи и много, много мътни води. По лицето на ливадата имаше имаше дълбок кратер, както и множество черни дупки. Слънцето се опитваше да ги запълни със светлина.