автор: nikikomedvenska

Недей ми сваля в тъмното звезди -
различна съм от всички земни хора.
Едва ли си го чувал и преди:
на мене, брат, звездите ми говорят.

Разбирам те, земята ти тежи,
но само пожелай, ще сторя чудо -
едно небе за теб закръжи
и ще поемем, влюбени и луди.

Щастливи и във слънце, и във дъжд!
Пияни - без ракия и без вино...
Единственият сред мъжете мъж
и аз до теб - жена и половина.

Съвсем за малко в тоя свят суров,
напът между земята и небето,
ще изгориш, безумен от любов,
и цяла нощ в очите ми ще светиш.

А после ще те върна в твоя ден -
прегърбил рамене, загърнал пазва...
Животът е такъв - обикновен.
Повярвай ми! Звездите ми го казват.