автор: rudin

Ти не си цигулката звънлива,
изтънял лъкът – без колофон
и дуетът, с песен нявга жива,
днес с фалшив е тон и полутон.

И след всеки наш концерт изнесен
(в миналото с пълен бе салон)
в публиката, оредяла вече,
няма възглас „Бис!”, нито поклон.

Време ни е вече за калъфа,
за почивка време ни е май.
През април пак клончето ни цъфва,
не опрашено посреща май.

Няма да се тюхкаме и жалим,
че животът вече не е същ.
Не търси изгубени скрижали,
вместо лък – бастуна здраво дръж!

Бавно по познатата пътека
ще изминем земния си път.
Спомен ни е спътника и нека
с него стигнем онзи кръстопът,

ти наляво, вдясно аз поемам,
лек да бъде нашия товар,
за да стигнем другата вселена
с цъфнал клон, пчели и благ нектар.