автор: typa

Как искам аз да съм чорап,
оплетен с костелива кука,
от прежда, мека като хляб,
изпечен в жар от суха бука.
Как искам ти да ме обуваш,
подгънала небръснат крак
и до коляно да опъваш,
дорде изтръпна от мерак.
Как искам да съм бял сукман,
а ти да ме нахлузиш бавно.
И край греховния ти стан
да се усуча най-безсрамно.
Как искам да съм див спанак,
да скубеш корена ми вещо,
да ме свариш на чорбалак
и да ме сърбаш най-горещо.
Как искам да съм росна китка,
забодена току отзад
насред дебелата ти плитка,
покриваща гърба космат.
Как искам да съм сур гердан
от светли кости, трън и билки,
връз шия, свежа като хрян,
и тънка като мотовилка.
Как искам да съм пръв пендар
измежду пазвата ти гладна.
На животинския ти чар
не устоявам. Ще припадна.