автор: myself

Знам, че е грешно да сънувам
тялото й чисто голо,
а на сутринта да си го припомнян
отново и отново.

Знам, че е грешно да я наблюдавам,
когато е сама
и жадно страстта й да пия,
без срам и без вина.

Знам, че е грешно гласът й
да ме възбужда
и потръпваща очи да затварям-
когато го чувам.

Знам, че е грешно по извивките й
да плъзгам поглед спокоен,
докато крада сянката й
в изпепеляващ спомен.

Знам, че е грешно всяка сутрин
в очите й да се раждам
и всяка нощ да я копнея,
защото аз съм тя и обичам нея.