автор: haboob

През пролетта ми се лети,
дори без виза за небето.
И пак ще си завържа
конец на кръста, ето,
остава да завържеш ти!
Да се зареем над листата!

Срещни ми мислите в очите,
но не мисли за второ, трето,
да, вече не издържам
- хвърчилото се прероди!
Ръцете просто разпери,
да се издигнем над земята!

През пролетта ми се лети
звездите са като конфети.
Дори да се излъжем,
не можем да се нараним!
Светът не ще се промени,
щом ние си летим нататък.