В салон Миракъл цареше обичайният творчески безпорядък, но пък беше чисто. Разхвърляно и чисто. Собственичката, мадам Иглика, се шматкаше като муха без глава и си търсеше кофичката с кола-маска, че нощес мустакът ѝ беше набол повече от допустимото. – Винаги ми се случват странни неща преди цикъл! – оправда се тя, когато Нушка и Лукчо влязоха, като че ли някой ѝ поиска обяснение и продължи да рови из безбройните кутийки, кутийчета, бурканчета и кофички. Нушка се подсмихна леко, защото знаеше, че мадам няма цикъл от доста време насам и че я тресе здрав хормонален дисбаланс, който Иглика се опитваше да компенсира със заигравки и на левия, и на десния бряг, но компенсацията беше незначителна, да не казваме – никаква. – Мадам Иглика, проверихте ли в хладилника? – попита Теменужка Босилекова, докато забъркваше в пластмасова ваничка препарат против въшки и намигаше на Лукчо, седнал на въртящо столче и препасан в предпазна мантия, като в усмирителна риза.
–А, да бе! Тука е! – израдва се Иглика. – Нуше, ще му дръпнеш ли лентичката после на проклетия мустак? Откъде го намери тоя вагабонтин? Ей, джинджър, на колко си години?
–Не съм джинджър, а съм слънчоглед, мустаката госпожо – измърмори леко засегнат Вихромир Немиратов, но Иглика не го чу, слава богу. Беше се заровила в счетоводната програма на компютъра и по всичко личеше, че не държеше на отговор.
Нушка кротко и на уше обясни на Лукчо, че с дами така не се борави, защото може да предизвика сатанинската им същност и започна да нанася въшко-трепача по главата му. После му нахлузи наилонова шапка и му каза да стои мирно за дес‘тина минути, през които обезмустачи шефката си и я намаза със серум, та белким озапти пощурелите игликини хормони.
Десет минути по-късно разреса косата на Лукчо и от нея изпаднаха един батальон мъртви въшки, с удивително големи размери. – Ми, те са мутирали при теб, бе приятел. Станали са като пампайци, дано не са ти изсмукали нищо от мозъка – констатира Нуша и констатацията ѝ предизвика паника в малкия, паника която тя като една истинска вещица усети и моментално се коригира – Шегувам се! Ти май си практикуваш чувството за хумор само върху ближния, м? Айде, ела сега да ти измия косата и да я напръскам с предпазен спрей, че да не се върнат батальоните.
Някъде към обяд Лукчо беше с напълно променен имидж – нещо средно между Малкия Принц и Мориц (на Вилхелм Буш). Нушка го беше стъкмила в чисто нов спортен костюм от зелено кадифе, който включваше и една немирна шапка, напълно в тон с фамилното му име – Немиратов. Костюмът, заедно с чифт кафяви баровски обувки с бомбета и бежова фланелка бяха закупени и доставени онлайн. Да живеят новите технологии! Докато ги плащаше предварително, Нушка си представи шокираната физиономия на съпруга си Генадий, благородника, който по цял ден кибичеше в банковата им сметка и броеше семейните капитали. Просто видя двете светкавици, които минаха през очите на Гената и се почувства като женска версия на Робин Худ. Да вземе пари от семейната сметка на Плашиврабчов за нея беше чутовен подвиг. Генадий се беше срастнал с тези пари и ги обожаваше повече от всичко. Нушка използваше за дребните си разходи само евентуалните бакшиши, които бяха доста мижави. Иначе всичко влизаше в банковата сметка и ковчежникът наблюдаваше процеса на капитало-натрупване с обожание.
–Мадам Иглика, аз ще тръгвам, днес и без това нямам много клиенти, само Галимечкова и Карабаджакова. Моля те, вземи ги ти, оставила съм ти малко серум в бурканчето до масажното легло. Ако утре не мога да дойда, поне ще мина да ти донеса още серум.
–Нуше, ти да не би да планираш отпуска? Би трябвало да ми дадеш нота поне седмица предварително – рече мадам – да имам време да ти намеря заместничка.
–Мадам, нямам никакви планове още, но ако ми се появят такива, кълна се – няма да те информирам предварително. Просто няма да се появя. Да имам планове, значи да виждам бъдеще, а видя ли го – с настоящето ми е свършено. Обаче, не се тревожи, случи ли се, непремено ще те запася със серум поне за година напред, а докато си намериш друга изпълнителка, можеш да практикуваш сама – не е трудно. Лукчо, тръгваме, ще те водя у нас да те запозная с Генадий Благородника, че няма търпение да те види.
Теменужка Босилекова-Плашиврабчова си събра партакешите, отвори с поглед вратата, пропусна малчугана пред себе си и без да се обърне напусна салона. Мадам Иглика гледаше подире ѝ и за пръв път от няколко години я обвзе предчувствие, че в следващите дни ще поработи здравата. И друг път беше виждала вещици да отварят врати с поглед, та беше наясно, че го правят само, когато нямат намерение да се връщат.
следва...