автор: traveling_musician

Ако стихът е бял и неритмичен,
не става за куплети и за припев.
Ако е спретнат в плитката тава,
ще сготвим чалга, а не бивало това...
Ако е стихо-софистичен каламбур,
мелодията в гьола ще се сурне.
Ако Ай-Кю-то на поета
е "вери хай", стихът ще е оплетен
във храсти с цветове от синоними
и във лайкучки със латинско име.
Тогава песен пак не ще се случи
или сам авторът ще си я слуша...

Та, нека се опрем на "тра-ла-ла..." -
така многозначителни слова -
уж празни, а пък - страшно важни,
ако останалите нищичко не казват.
За някой те са смигване с око.
За друг са просто бобено зърно.
Но има лаконици умни,
които изразяват с тези думи
дори най-сложните си чувства
към смисъла на цялото изкуство.
А за неуката орфеева душа
това са всички ноти на света.