Живеем....
Но дали наистина осъзнаваме това?
Дали не забравяме защо живеем?
Как да живеем?
Ние просто живеем...
Търсим непрестанно жизнената сила,
а тя е тук, в нас, в самия живот
и я получаваме, живеейки.
Живеем...
С пълни шепи искаме да загребем от живота,
а той ни се изплъзва през пръстите...
Но ние сме все още живи!
Докога?
Живеем....
А мечтаем ли за истинския живот?
Търсим ли го?
Свободни ли сме да живеем истински?
...........
Живейте!
Не преставайте да сте живи!
Живейте,
осъзнавайки Живота си!
Животът е красив
в своята беспределност!