Преди много години с лимузина летях.
Спря на пътя ми синя, малка спортна кола.
В нея плахо момиче с къса черна пола
за ключ̀а обясни, че спрял да дава контакт.
Аз бях млад и уверен, а безпомощна - тя.
Щом въже се намери, я изтеглих до тях.
Там контакта направих. Щом моторът изви,
тя целувка ми даде с благодарни очи.
Беше морска сирена, аз бях мъж - канара.
Щом допря се до мене, се получи искра.
В миг заварката стана, в мене влюби се тя.
Тъй канарче си хвана и ми стана жена.
Всичко правя за Донка: чистя, готвя, пера.
Днес съм жалка отломка, тя - жена канара.
Като болест ме пие, методично и с такт.
А вината се крие в оня скапан контакт...