автор: filifjonkata

И април пак хвана пътя.
Джунджурии малки разни
във багажа си прикъта:
вехто чакане на празник,

две – три сенки на лалета,
разцъфтели пеперуди,
синя дрипа от небето,
миг от обяснено чудо.

Пусна вятър да разчисти
падналата си украса.
Обеща да се разлиства
в януарските ми бягства

Тръгна. Отлетя към рая –
сянка по асфалт напечен.
И прозира вече краят
на зелената ми вечност.