автор: rumpel

Протегна се ламята Спаска
на пещерата в своя ъгъл.
Бе в рокля с пролетна окраска
и се разтапяше от мързел.
Тъй както кротко си лежеше
обхваната от сладка дрямка
й се доядоха череши...
Понеже беше върла самка
се сети за юнака Гюро.
Къде ли милия се губи?
Дали седи зад свойто бюро
и с виртуалките се люби?
Ламята Спаска се завтече
да търси своя скъп възлюбен.
Забрави топлото елече
сред ламешката си възбуда.
И стана тя, каквато стана!
Ламята Спаска взе да киха,
че пролетният грип я хвана.
А Гюро се изниза тихо...