автор: nickyqouo

Б р е г о в е т е

Бреговете на външния свят се отдалечаваха и светлината избледняваше. Потъваше в тъмно сините дълбини на съня повлечен в бърза спирала.
Колибата от тръстика, измазана с тежка червена кал и изпражнения, пропита от миризма на гнилоч, бе останала назад, като лош спомен. Поне за няколко часа Кабрал щеше да бъде далеч, далеч! По лилавите му барли изби пяна, очите му се изцъклиха. Зад потрепващите ириси се простираха зелени ливади, чак до хоризонта, където се очертаваше гордия силует на звездолета. Въздухът бе прохладен, подухваше свеж ветрец, донасящ лека миризма на озон от вибриращите на ниски обороти двигатели. Въпреки, че звездолета бе чак на самия хоризонт, Кабрал виждаше как по високата рампа слиза жена с развети коси и гледа към него.
През издутите му ноздри със свистене излизаше въздух. Чергата на която се бе проснал бе черна от мръсотия, а храната върху ниската маса бе почерняла от лазещи една връз друга мухи и оси. Навън дългият ден се бе стопил в слепия мрак на нощта. Лукавият се промъкна в колибата, подритна силовите ботуши в които имаше два кльощави крака и когато Кабрал не помръдна го прекрачи и седна на празен енергиен балон. Взираше се през широката дупка в отсрещната стена, която служеше за прозорец и отдушник. Високо в празното и безрадостно черно небе пробляска искра. Интересното бе, че не угасна бързо бързо а сякаш се уголемяваше и ставаше все по ярка. Разрасна се до размерите на звездата на системата наблюдавана с просто око. Светлина прогони мрака. Лукавият седеше все така върху празния енергиен балон. Яркото кълбо освети пустошта. После се удари в песъчливата напукана почва на около десетина километра от колибата. Светлинната вълна прониза колибата с ослепителни хоризонтални лъчи. След около десет секунди дойде звукът, последван от вихъра на ударната вълна. Лукавият, обвит сякаш в течна черна сянка, продължаваше да седи сред бушуващи пламъци, хвърчащи със скоростта на снаряд отломки и парчета нажежени скали. Светът трепереше и се тресеше, но не го докосваше. Не можеше да го докосне! Когато всичко свърши, Лукавия сведе поглед към Кабрал. От него бяха останали само двутонните силови ботуши. Придърпа единия към себе си и изтърси от него купчинка овъглена плът. След това бръкна и издърпа от ботуша екзоскелетната стелка и я захвърли в димящите пепелища. Бръкна още веднъж в ботуша и издърпа контролния чип. Включи го в интерфейса от вътрешната страна на лявата си китка и изживя живота на Кабрал! Не си струваше! Плю и нажежените скали под краката му се подпалиха и разгоряха с нова сила. Ирисите му не потрепваха, пред тях се простираха сиви пепелища, чак до хоризонта, където се очертаваха изкривени и усукани останки на звездолет. Въздухът гореше, не можеше да се нарече прохладен, не подухваше свеж ветрец и всички двигатели бяха отдавна замлъкнали. И никой нямаше да слезе по стопената рампа.