автор: KMiddleforest

„Но добрият баща, както опитният стихоплетец, ще Надроби залъка на по-малко залчета, та да са Повече. Та по-дълго да дъвче детето му Едно и същото.”
Иван Методиев

Тук-там по лицето на сянката
светлеят слънчевите лунички.
Маранята играе Ганкиното.
Реката тънее критично.
Даже птиците млъкват задъхани,
тишината разтяга прозявка.
И сред свежозелените мъхове
хайдутува прилежна мравка
със останките от обяда ми
и със тези от мен самия.
Да си мъртъв е леко гадно,
да си жив си е форма на гниене.
Но сега аз надничам отгоре ви
като малко от джоб на кенгуру.
Любопитството с никой не спори,
затова нищо не пренебрегва.
Въдиците останаха във водата
с паяжинно проблясващи корди.
Делих Едно и Същото - с думи-залци
                                да ви нахраня.
И се казвах Иван.
Методиев.