автор: iszaard

И пътят е свободен от движение...
Тълпите в мен сега се усмириха.
Оплетох си коланче от съмнения
и връщам се в покоите си тихи.

И никак не е трудно да прогледна -
тревогите от радост се пораждат,
а мъката е с корени в надеждата.
Но не това е истинската жажда.

В дълбокото е нейният безкрай.
Сред девствения дъх на самотата.
И чист отново, изворът й таен
извайва със сълзите си душата.